Руският Държавен архив публикува документ от 1948г., с който прокуратурата на СССР потвърждава, че една от легендарните истории за героизма на Червената армия в лицето на 28-те памфиловци е пълна измислица.
Става дума за т.нар. подвиг на 28-те панфиловци – отряд от дивизията на ген. Иван Панфилов, който на 16 ноември 1941г. спрял с цената на живота си настъпление на десетки германски танкове. За 4 часа бой те унищожили 18 от настъпващите над 50 танка и обърнали останалите в отстъпление. Историята е разказана в публикация на армейския вестник „Красная звезда“ от 27 ноември и след това е препредавана, разширявана и възвеличавана многократно. Войниците получават посмъртно ордени Герой на СССР, а до днес в тяхна памет са издигнати паметници в бившите съветски републики, споменати са и в химна на Москва. На политкомандира им се приписва фразата „Русия е голяма, но няма накъде да се отстъпва – зад нас е Москва!“, включена в съветските и руски учебници по история, четем в „Дневник“.
В момента се снима и игрален филм за 28-те панфиловци. Само че всичко за тях е измислица и се е знаело, че историята е продукт на въображението на фронтовия репортер Василий Коротеев. Никой не оспорва, че през ноември е имало тежки боеве в района на Волокаламск, но точно това сражение отсъства както в съветските, така и в германските военни доклади.
Тази версия е известна от доста време (сп. „Новый мир“ прави свое разследване още през февруари 1966г.), но продължава да се оспорва до днес. Държавният архив публикува доклада на Главния военен прокурор на СССР Григорий Сафонов от лятото на 1948г. до Андрей Жданов – съветският лидер, който по това време оформя официалната версия на сталинското ръководство за историята на Великата отечествена война.
Разследването, подписано от Сафонов, разказва, че през ноември 1947г. е бил арестуван и обвинен в държавна измяна Иван Добробавин – един от уж геройски загиналите панфиловци. Той е бил леко ранен на фронта, предал се е на германците и от пролетта на 1942г. и служил в тила им като началник на полицията в село в района на Харков, арестувал е съветски граждани и лично е участвал в изпращането им на принудителен труд в Германия.
„В разпитите на Добробавин бе установено, че той е бил в района на село Дубосеково (където се е предал на немците), но никакви подвизи не е извършвал и всичко, написано за него в книгата на героите панфиловци, не съответства на действителността“, пише още в началото на доклада. Веднага след това се посочва, че е било установено, че още четирима от „загиналите“ панфиловци са живи. „Всички многобройни очерци и разкази, стихове и поеми за 28-те панфиловци, появили се по-късно в печата, са написани или от Александър Кривицки (литературният редактор на „Красна язвезда“ – бел.ред.), или с негово участие и в различни версии повтарят неговия очерк „За 28-те паднали герои“, допълва главният военен покурор през 1948г.
„От материалите от проверката, както и от личните обяснения на Коротеев, Кривицки и редактора на „Красная звезда“ Ортенберг е установено, че подвигът на 28-те гвардейци-панфиловци, отразен в печата, се явява измислица на кореспондента Коротеев, на Ортенберг и особено на Кривицки.
