Старозагорският битак е любимо място на мъжете в събота предиобяд. Замислено по времето на минисър Върбанов като тържище на зеленчуци днес то е място за продажба на коли втора ръка и всякакви други части. Тук могат да се намерят хидрофорни помпи, велосипеди и водопроводни елементи, както и мобилни телефони, които за нищо не стават. Хората се разхождат между сергиите, срещат този или онзи, разменят си по приказка и накрая току виж си отишли с някоя непотребна вещ за пет лева в джоба. Една от атракциите на пазара беше портрет на Георги Димитров за 20 лева. Докато вървеше пазарът край портрета се спираха предимно възрастни хора и сочеха към него някои с носталгия и умиление, други с подигравателни подмятания. Подигравателни ама тихички, защото погледът на вожда от стария портрет продължава да гледа все тъй строго. Зад една от сергиите виждам известният бизнесмен М.М. Продава всякакви джунджурии и ако изключим марковите му дрехи нищо друго не го отличава от околния пейзаж. „Започнах с някои непотребни вещи от мазето. Защо да ги изхвърлям?“-разказва бизнесменът. „После ми стана интересно. Наскоро купих от Австрия един контейнер със стари вещи за 150 долара. Наддавахме също като по телевизията – има такова предаване. И вътре имаше 19 куфара със стока. Още първата седмица си избих инвестицията“ – допълва бизнисменът. От неговия разказ разбирам, че той прави това за удоволствие и отмора, но надали се чувства така човекът, който продава обувки. Оригиналната табела „Оферта на отчаянието“ събира погледите на посетителите. Друг е въпросът кой купува. В крайна сметка и бизнесменът и отчаяният продавач на обувки платиха на хората от общински пазари по два лева и 40 стотинки тротоарно право. Нищо че продаваха направо върху земята
.
