Когато стартирахме нашия сайт направихме три колажа. Първият е на база на Американският чичо Сам – най-известният национален символ на Щатите. През Първата световна война той е изобразен на плакат подканващ американците да се запишат за доброволци в най-близкия военен пункт. Виждайки, че рекламата работи, през Втората световна война руснаците копират идеята и създават плаката „Родината майка зове” – отново с призив за записване на доброволци. На тази база направихме и нашият втори колаж, а накрая използвахме картината на Илия Бешков „Бай Ганьо чете „Бай Ганьо” и създадохме третия колаж, с който призовавахме нашите читатели да ни подкрепят, като харесат Фейсбук страницата ни. Сега, когато получаваме данните от Гугъл анализаторите, си даваме сметка, че това е някакъв макар и не съвсем точен индикатор на настроенията на читателите ни относно Америка, Русия и България: На първо място по харесвания е българската картина. Може би, защото е нашенска работа, може би защото, като казваме „нашенска” в тази дума влагаме някакъв много странен привкус. Нещо тайнствено, което само ние българите си разбираме. Нещо, което ни изпълва с гордост, но и със самоирония, нещо мистично, нещо непреведимо на други езици. С една дума – нашенско. Точно това нашенско се радва на 74 процента подкрепа. На второ място идва Америка. Тази Америка, срещу която не едно и две поколения бяха възпитавани да са „винаги готови!”, дори и насън да ги бутнеш. Същата тази омразна Америка се радва на 17 процента одобрение. И накрая с 9 процента е не коя да е, а любимата „Матушка Рус”, която ни е освобождавала няколко пъти досега – три, четири пъти от турско и един път от фашистко робство. И която пак ще ни освободи, стига другарят Путин да е жив и здрав, както чух да си говорят няколко белокоси старци в градинката на Алана.
