От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 225
“Царицата на Вердиевите гласове”, както многократно е наричана Гена Димитрова (06.05.1941, с. Беглеж, Плевенско – 11.06.2005, Милано, Италия), оставя златна следа в световното оперно наследство. 1972 година е изключително важна за Гена Димитрова – печели голямата награда на престижния конкурс за оперни певци в Тревизо (Италия) с ролята на Амелия от “Бал с маски” (Верди) и дебютира със същата роля на сцената на “Парма Реджио” в Парма (Италия), където й партнират Хосе Карерас и Пиеро Капучили. От този момент започва нейната изключителната кариера в най-големите световни оперни театри: 1973 г. – дебют на сцената на Миланската скала с партньор Пласидо Доминго; 1978 г. – дебют във Виенската Щатсопера с ролята на Тоска; 1980 г. – сензационно участие в “Джокондата” от Пончиели заедно с Лучано Павароти в Арена ди Верона. Идва времето на големите драматични роли за Гена Димитрова. В сезона 1983-1984 г. българското сопрано е солистка в Ла Скала с ролите на Турандот, Лейди Макбет и Амнерис. Следва паметният й рецитал в Барбикан сентър (Лондон), а в медиите излизат изключително позитивни рецензии от взискателната британска критика: “На представлението в неделя пя трио от най-големите гласове в света – тези на Гена Димитрова, Пласидо Доминго и Пиетро Капучили…” (The Times, Април, 1983). През 1984 г. оперната прима отбелязва двоен дебют с ролята на Лейди Макбет – първо на престижния фестивал в Залцбург, а по-късно на сцената на Парижката опера. През 1987 г., вече световноизвестна, Гена Димитрова триумфира в Метрополитен Опера с Турандот. Следват десет легендарни сезона в Метрополитен с участие в главните партии от оперите “Турандот”, “Джокондата”, “Момичето от златния Запад”, “Тоска” и “Селска чест”. За изключителната българка световноизвестният диригент Херберт фон Караян казва: “Най-накрая настъпи времето, когато мога да чуя глас, който е толкова силен и чист, да чуя певец, който пее с лекотата, с която хората си говорят”.
