ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 9, 1990 г.
ЗА ХУМАННАТА ПЕЧАЛБА И СКРИТАТА „СЕКИРА”
-Хората купуват умове, а ние ги потискаме – тежко обвинение отправя шофьорът Дончо Ханджиев от АС „Товарни превози-3” на фирма „Верея” – автотранспорт. За съжаление това е истина. С нея искам да се включа в дискусията на в. „Септември” за изобретателското и рационализаторското движение, като разкажа за пътищата на един рационализатор.
Дончо Хаджиев има 48 години зад волана, основател е на Автостопанство-1, по-късно преминава в клон – 3. И за да попълним визитната му картичка, ще посоча, че той е рационализатор, който винаги търси варианти за подобряване на условията в труда.
Оттам всъщност тръгват и неговите идеи, затова се заема да създаде по-спокойна микросреда за работа в шофьорската кабина.
-За мен враг № 1 винаги е бил шумът – казва Дончо Хаджиев, – „скритата секира”, ако може да се употреби този израз. Нашата работа е при 95 децибела шум. Затова през 1985 година направих предложение за снижаване равнището на шума чрез използването на шумопоглъщащи и шумоотразяващи материали. Благодарение на Радка Вълкова, председателка на профкомитета при АС – 3, през 1989 година ми се даде възможност за работа и аз постигнах снижение на шума с 25 децибела. От 6 април миналата година рационализацията е внедрена, но само в моя автомобил. Последваха посещения тук на отговорни другари от София и Пловдив, от ХЕИ – Стара Загора, но рамо до рамо с успеха вървяха и трудностите. Злонамерени хора ми откраднаха материалите, които и без това закупувах със свои средства. Блъснаха кабината и това обрече автомобила на 4-месечен престой, обиждаха ме, какъв ли не ме наричаха. Какво да кажа – в Румъния предприятията „Дак” и „Роман” проявиха интерес към моята рационализация, а у нас никой не се интересува от нея… Пак благодарение на Радка Вълкова бе създадена бригада за рационализатора, но не беше осигурено подходящо помещение. Дойдоха много млади хора, но като видяха какво става с мен, се отказаха…
Нека приемем думите на рационализатора Дончо Ханджиев като обвинение към всички, от които е зависело да се внедри маково в практиката неговата разработка. Може би те са били прави, защото рационализацията не носи никаква печалба, изчислена в пари. С нея той не може дори да се нареди на трибуната на „инициативните и предприемчивите”. Но печалбата тук е свързана със здравето на хилядите хора зад волана. Нима тази хуманна печалба не интересува никого? За нея напомня само надписът на автомобила на Дончо Ханджиев „Обезшумен КРАЗ – рационализиран”. Уж живеем в ново време, а скритите „секири”, не само на шума, продължават да действуват.
Днес говорим за деформации, настъпили в резултат на действието на административно-командната система, но не мога да си отговоря на въпроса защо хора като Дончо Ханджиев, Иван Тонев и Бойчо Иванов (за които стана дума във в. „Септември”) останаха недеформирани, въпреки че доста осезателно са чувствали върху гърба си острието на „секирата”?
И накрая нека дадем думата на рационализатора Дончо Ханджиев: „До края на февруари тази година ще водя битка да закръгля снижението на шума до 30 децибала. Ако трябва, на колене ще се влача, но ще постигна своето.”
Йовка АТАНАСОВА
