В опит да разберат причината за вземането на лоши решения, от Harvard Business Review са анализирали данни от над 50 000 лидери и са сравнили поведението на хората, които се смята, че вземат лоши решения с поведението на тези, които се смята, че са вземали много добри решения, пише Novini.bg. Оказва се, че причината за лошите решения не е само заради голям натиск и при липса на цялостна информация. От изданието са направили факторен анализ на типовете поведение, които са създавали най-голяма статистическа разлика между тези, които са най-добри във вземането на решения и тези, които са най-лоши. Девет фактора се очертават като най-често срещания път към вземането на лоши решения.
[ad id=“225664″]
1. Мързел. Той се проявява под формата на непроверяване на факти, непроявяване на ициатива, непотвърждаване на предположения или несъбирането на допълнителна информация.
2. Хората не предвиждат неочаквани събития. Обезкуражаващо е постоянно да мислим за вероятността от негативни събития в живота ни, така че много хора смятат, че най-лошото няма да се случи. За съжаление, лоши неща се случват доста често. Хора умират, развеждат се, случват им се злополуки. Пазарите се сриват, цените на имотите падат, а на някои приятели се оказва, че не може да се разчита. Има отлично проучване, показващо, че ако хората просто отделят време да обмислят какво би могло да се обърка, те всъщност са много добри в предугаждането на проблемите.
3. Нерешителност. В другата крайност, когато човек е изправен пред сложно решение, което ще бъде базирано на постоянно променящи се данни, е лесно да продължава да проучва данните, да помоли за още един доклад или да направи още един анализ преди да се вземе решение. Когато докладите и анализите отнемат много повече време от очакваното, хората, които са слаби във вземането на решения, се забавят и възможността се изпуска. Изисква се смелост да се погледнат данните, да се обмислят последствията отговорно и след това да се продължи напред. Често нерешителността е по-лоша от това да се вземе грешно решение.
[ad id=“263680″]
4. Хората остават заключени в миналото. Някои хора вземат лоши решения, зщаото използват същите стари данни или процеси, които винаги са използвали. Такива хора привикват към подходи, които са действали в миналото и нямат склонност да търсят подходи, които ще работят по-добре. Те се чувстват по-добре с нещата, които познават.
5. Липса на стратегически уклон. Лошите решения понякога произтичат от това, че проблемът не се свързва с цялостната стратегия. При отсъствието на ясна стратегия, която осигурява контекст, много решения изглеждат логични. Когато обаче са тясно свързани с ясна стратегия, по-добрите решения бързо започват да се се издигат на повърхността.
6. Прекалена зависимост. Някои решения никога не се взимат, защото един човек чака друг, който на свой ред чака решението на трети. Когато е необходимо, при взимането на решения ефективните хора намират начин да действат независимо.
[ad id=“236999″]
7. Изолация. Някои от тези лидери изчакват информация, защото не са предприели стъпките да я получат навреме или пък не са създали отношенията, които биха им позволил да използват експертизата на други хора, когато имат необходимост. Проучванията показват, че включването на другите с подходящите знания, опит и експертиза подобрява качеството на решението. Това не е новина. Така че въпросът е защо.
8. Липса на техническа дълбочина. Организациите в днешно време са много сложни структури и дори и най-добрите лидери не разполагат с достатъчно техническа дълбочина, за да разбират напълно многостранни проблеми.
[ad id=“225664″]
Когато обаче тези, които вземат решения, разчитат на знанията и експертизата на други, без самите те да имат някаква перспектива, те изпитват проблеми с това да интегрират тази информация, за да вземат ефективни решения. Когато пък им липсват дори основни знания и експертиза, те няма как да кажат дали едно решение е блестящо или ужасно.
9. Неспособността да се комуникират въпросите какво, къде и кога, свързани с дадено решение. Някои добри решения стават лоши решения, защото хората не разбират и дори не знаят за тях
