Всеки народ има своите Будители, своите велики личности, които създават историята му, въплащават стойността му, градят бъдещето му. Единствено ние, българите, обаче имаме Ден, посветен на тези личности.
И това повече от всичко друго ми дава надеждата, че инстинкта ни да бъдем, волята ни да устояваме и потребността ни да създаваме, са толкова дълбоко в нас, че определят същността ни, дори въпреки опитите да я затулим, защото е трудно, защото е болезнено да я отстояваме, независимо колко изключително е усещането за удовлетворение, ако го направим.
Когато можеш да се преклониш пред ценността на личността – сам си личност. Ако можеш да уважаваш изключителните, със сигурност притежаваш самоуважение. Ако измерваш смисъла на живота с постиженията и щастието на отделните хора, животът ти има смисъл – сам би се постарал за това.
И точно това е обществото – истинското. То е съвкупност от хора, способни да поемат своята отговорност за собствената стойност на живота си и следователно имат силата да му придадат смисъл. Другото… другите – убедените, че някой трябва да свърши това вместо тях, не са и никога в историята не са били част от общество, а само пълнеж на „фермата“ по Оруел и не само.
Нека си пожелаем днес, на този ден, в България да се раждат все повече будители – известни и неизвестни, защото будител е всеки, успял да провокира поне един друг човек да започне да си задава въпроси, да мисли и да действа!
Днес ЗАРАТА ще ви запознае с неколцина съвременни будители с публикации през деня. Ще се радваме, ако вие ни разкажете за будителите, които сте срещнали и срещате в пътя си, за будителството, което вие сте успели да предадете на близки, на приятели, на децата и внуците си!
Честит празник на самочувствието ни като народ, като нация!
