Иван Гешев официално внесе в понеделник искане в Конституционния съд (КС) за отмяна на законовите промени, които въвеждат механизъм за разследване на главния прокурор и намаляване на необходимия брой гласове за отстраняването му от поста. Той атакува и предвидения съдебен контрол над някои прокурорски откази за образуване на разследване.
Въпросните промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ) бяха обнародвани от президента Румен Радев в Държавен вестник в петък и влизат в сила във вторник.
Сезирането на КС означава, че вървящата в момента процедура за освобождаване на Гешев няма да може да се осъществи по новите правила преди да са се произнесли конституционните съдии. Новите правила предвиждат, че за уволнението на главния прокурор ще са нужни поне 13 гласа от 25-членния Пленум на Висшия съдебен съвет (ВСС), вместо досегашните минимум 17 гласа.
Промените в НПК бяха окончателно приети преди десетина дни от парламента с гласовете на ГЕРБ, “Продължаваме промяната-Демократична България”, ДПС и “Има такъв народ”.
Гешев определя възможността за по-лесното си освобождаване като неравнопоставеност спрямо председателите на двете върховни съдилища, за които остана старото изискване за поне 17 гласа.
„Такава неравнопоставеност е недопустима за всяка правова държава. Конституцията повелява вземането на кадрови решения и за тримата висши представители на съдебната власт да се извършва с квалифицирано мнозинство като израз и гаранция за спазване на принципа на правната сигурност в държавата“, пише главният прокурор.
По отношение на новия механизъм за разследване на ръководителя на държавното обвинение Гешев посочва, че това не може да се случи без промени в основния закон. Прокуратурата защитаваше тази теза и по време на обсъждането на поправката между първо и второ четене в парламента.
Механизмът предвижда разследванията срещу главния прокурор и заместниците му да се водят от наказателен съдия с ранг на върховен, който временно да бъде назначаван за ad hoc прокурор. Доказателствата ще се събират от определени от вътрешния министър разследващи полицаи. След приключване на разследването съдията ще се връща на старата си длъжност.
„С измененията в НПК е предвиден ред, различен от общия, за започване на разследване срещу главния прокурор, който го поставя в по-неблагоприятно положение от всички останали граждани – достатъчен е само законен повод, но не и достатъчно данни за извършено престъпление“, пише Гешев по този повод.
Той обръща внимание, че водещият това разследване „няма да разполага със самостоятелен и независим разследващ апарат, а разследващите полицаи и митнически инспектори ще се определят съответно по преценка на министрите на вътрешните работи и на финансите“.
„Така се създава възможност за пряка намеса на изпълнителната власт в разследването срещу главния прокурор. При това той може да бъде разследван от органи на изпълнителната власт, за разлика от всички останали магистрати, които съгласно НПК се разследват от следователи“, аргументира се Гешев.
Според него „по този начин се създава система от органи с белези на извънредност, игнорира се и принципът за случайния подбор при разпределение на делата и преписките“.
Главният прокурор определя като противоконституционна и промяната, която въвежда съдебен контрол над прокурорските откази за образуване на досъдебно производство за тежки престъпления, изрично изброени в НПК. Промяната предвижда те да могат да се обжалват пред съда, който да има възможност да дава задължителни указания на прокуратурата.
„Това ще доведе и до недопустимо накърняване на правомощието на прокурора суверенно и независимо да реши дали да образува или да откаже започване на разследване“, твърди Гешев.
Според него това означава, че съдът „ще навлезе във функции на прокурора и ще засегне възможността му да вземе решението си по вътрешно убеждение, а в една правова държава е недопустимо държавен орган да изземва правомощия на друг“.
