Снимка: EPA/RUSSIAN DEFENCE MINISTRY PRESS SERVICE HANDOUT |
Натрупването на военни сили на Русия на границата с Украйна предизвика промяна в настроенията в Европа. На фона на бързо ескалиращото напрежение мнозинството в Европа сега вярва, че Русия ще нахлуе в Украйна през 2022 г., и е на мнение, че ЕС и НАТО трябва да застанат зад Киев при такъв сценарий, сочи ново, подкрепено с анкета изследване, публикувано днес от Европейският съвет за външна политика (ЕСВП).
Проучването на ЕСВП в седем държави членки на ЕС установява, че в случай на конфликт между Украйна и Русия европейските граждани считат НАТО и неговите трийсет отделни страни членки като основни защитници на украинския суверенитет. Това е особено силно изразено в страни членки, географски разположени близо до източната граница на Европа, като Полша, Швеция, Румъния, както и в Италия.
Проучването също така установява, че когато става въпрос за защита на Украйна, европейците се доверяват както на НАТО, така и на ЕС, но не вярват, че Съединените щати са също толкова или пък повече ангажирани със защитата на интереса на гражданите на ЕС в случай, че Русия нахлуе в Украйна. Във всички страни, с изключение на Полша и Румъния, повече хора разчитат на Германия, а не на Съединените щати, да защити интереса на гражданите на ЕС при подобен сценарий. И дори в Полша респондентите смятат НАТО (75%) и ЕС (67%) — а не Съединените щати (63%) — за най-надеждните по този въпрос.
Новото проучване на ЕСВП, проведено от Datapraxis, AnalitiQs и Dynata в седем страни членки на ЕС — Финландия, Франция, Германия, Италия, Полша, Румъния и Швеция, разкрива, че европейските граждани са готови да понесат „големи“ и потенциално дългосрочни заплахи като последица от тяхната защита на Украйна. Те включват бежански натиск по европейските граници; нарастващи енергийни разходи, нови политики на икономическа принуда; кибератаки; и заплахата от по-нататъшни военни действия от страна на руската държава.
Мнозинството в повечето от изследваните страни (Полша, 77%; Италия, 68 %; Германия, 59%; Франция, 51%) и голям брой в Швеция (47%) смятат енергийната зависимост за заплаха за сигурността на тяхната страна в контекста на настоящата криза. Полша, Швеция и Румъния са страните, в които респондентите най-вероятно смятат, че си струва да поемат риска от всички горепосочени последствия в случай на руска инвазия. Във Франция, Финландия и Германия основният възглед е, че ползите не надвишават рисковете.
Проучването на ЕСВП в седемте страни членки на ЕС установява:
Европейците смятат, че Русия ще нахлуе в Украйна през 2022 г. Във всяка изследвана страна, с изключение на Финландия, мнозинството от респондентите смятат, че Русия ще нахлуе в Украйна тази година. Разпределението по страни е, както следва: Финландия (44%), Франция (51%), Германия (52%), Италия (51%), Полша (73%), Румъния (64%) и Швеция (55%). Има и интересно разделение на поколенията. Във Франция и Швеция хората на възраст над 60 години са по-склонни да смятат, че инвазията е вероятна, докато в Румъния, Италия, Германия и Финландия най-младото поколение — хората, родени след края на Студената война, — е най-вероятно да приемат това за реалистичен сценарий.
Европейците смятат, че НАТО и ЕС трябва да защитят Украйна в случай на руска инвазия. Във всички изследвани страни НАТО и ЕС се разглеждат като организациите, които са най-добре позиционирани да защитят Украйна. Разпределението по страни е, както следва: Финландия (56% ЕС/59% НАТО), Франция (53%/55%), Германия (47%/50%), Италия (64%/67%), Полша (80%/79%), Румъния (57%/63%), Швеция (61%/64%). Само в Полша ЕС държи малко по-висок процент. По въпроса на кого се доверяват, че ще защити интересите на гражданите на ЕС в случай на руска инвазия в Украйна, поне половината от анкетираните във всяка страна, нараствайки до над 60% в Полша, Швеция, Италия и Румъния, се доверяват на ЕС да ги защити. В Швеция и Финландия респондентите имат по-голямо доверие на ЕС, отколкото на НАТО (въпреки че и двете имат мнозинство).
Европейците виждат увеличени „заплахи за сигурността“ за своите страни вследствие на позицията на Русия спрямо Украйна. Голям брой от анкетираните от ЕСВП смятат, че позицията на Русия спрямо Украйна представлява „голяма заплаха за сигурността“ за тяхната страна в областта на енергийната зависимост, икономиката, миграцията, кибервойната и военните действия. В Полша, Румъния и Швеция респондентите също най-вероятно ще кажат, че идването на помощ на Украйна си „заслужава риска“ за понасяне на последствията във всяка от тези области. По-конкретно в Полша 53% от анкетираните смятат, че подкрепата на Украйна си струва рискът страната им да се изправи пред заплахата от руски военни действия, а 61% казват, че си струва рискът да се стигне до спад на националната икономика.
Европейците определят енергийната зависимост като най-значимото им общо предизвикателство в отношенията с Русия. Мнозинството във всички анкетирани страни, с изключение на Швеция (47%), казва, че позицията на Русия спрямо Украйна представлява заплаха за сигурността на страната им в тази област. Това мнение е най-ясно изразено в Полша, където 77% от анкетираните виждат позицията на Русия спрямо Украйна като голяма заплаха за сигурността в областта на енергийната зависимост. В Германия, най-големия потребител на руски газ в ЕС, съответният брой възлиза на 59%, докато на други места мнозинството във Финландия (59%), Франция (51%), Италия (68%) и Румъния (65%) също споделят това мнение.
В своя анализ на тези данни експертите по външна политика Марк Ленард и Иван Кръстев смятат, че ако Владимир Путин се е опитал да „принуди“ европейците да мислят за жизнеспособността на реда след Студената война, чрез заплахата от инвазия, той е „успял“. Те обаче твърдят, че онова, което може да изненада руския президент, е силата на чувствата в Европа към защитата на Украйна. Те са на мнение, че следващите няколко седмици ще „проверят дали европейците могат да направят прехода от свят, оформен от мека сила, към свят, оформен от устойчивост“, и че този въпрос ще има „решаващо значение“ за бъдещето на европейската сигурност.
„Кризата Русия-Украйна може да се окаже повратна точка за европейската сигурност. Страните от ЕС бяха представени като разделени, слаби и отсъстващи в Украйна. Нашето проучване обаче показва, че европейските граждани — от север, юг, изток и запад — са единни. Те са съгласни, че Владимир Путин може да продължи с военни действия и че Европа, заедно със своите партньори от НАТО, трябва да се притече на помощ на Украйна.
Данните, които събрахме, предполагат нещо като геополитическо пробуждане в Европа и сочат четири основни точки: че войната в Европа отново е мислима, че ЕС трябва да отговори на руската агресия, че най-големите страхове от този конфликт се различават в различните страни, и че ЕС и неговите правителства членки трябва сега да се подготвят за намаляване на бремето, носено от неговите граждани“, коментира проучването Марк Ленард, съосновател и директор на ЕСВП.
„Нашето проучване разкрива, че европейското обществено мнение съществува и че независимо от различията между различните национални държави, то е фактор, засилващ, а не отслабващ, решимостта на ЕС да отговори в случай на инвазия на Русия в Украйна. Но проучването също така сигнализира, че Европа все още не е готова за ерата на устойчивост, в която силата на геополитическите участници се определя не просто от това колко болка могат да причинят на другите, но и от това колко болка могат да изтърпят самите те, казва председателят на УС на Центъра за либерални стратегии Иван Кръстев.
