Добрите новини за сегашната ситуация са, че икономиката е много по-устойчива на петролни шокове. От една страна, защото производството на САЩ е подсилено от шистите, от друга, защото икономиката е по-енергийноефективна. Снимка: Bing Guan/Bloomberg |
Често се случват лоши неща, когато цената на петрола нарасне двойно или повече в рамките на година. Понякога това води до рецесия, както стана през 1974 г., 1980 г. и 2001 г. Друг път рецесията точно е започнала, както през 1990 г. и 2008 г. В началото на март на фона на преговорите за щатско ембарго върху руския внос на петрол цената на суровината за кратко достигна 139 долара за барел, което е с двойно повече от ценовото равнище преди година, пише Джеймс Макинтош от The Wall Street Journal. Оправдани ли са тези мрачни исторически паралели, или може би ситуацията повече наподобява 2017 г., когато цената на петрола отново нарасна двойно и всичко бе наред?
Двата най-добре съпоставими периода със сегашната ситуация са 1974 г. и 1979-1981 г., но те дават различни тълкувания за това, което предстои.
Арабското петролно ембарго от 1973-1974 г. има силен отзвук днес. Тогава цената на „черното злато“ се увеличи значително на фона на разрушително заграбване на земя от обединили се диктатори, водени от Египет и Сирия. Противопоставянето между големите страни предотврати директната намеса на САЩ във войната, която доведе до ембарго, но Израел отвърна на удара изненадващо добре, подкрепян от доставките на американски оръжия.
Тогава Федералният резерв на САЩ не бе способен да омекоти удара върху икономиката от изненадващия ръст в цената на петрола, докато се опитваше да настигне ускорилата се инфлация – предизвикана от погрешен политически натиск за поддържане на ниски лихвени равнища. Икономиката премина през стагфлация, а индексите колабираха – широкият барометър S&P 500 изтри 43% от стойността си в рамките на година, което бе най-голямото понижение от Голямата депресия от 30-те години на миналия век.
Иранската революция през 1979 г. обаче показа, че бързото покачване на цената на петрола и на лихвите не води задължително до шок за индексите. Тогава Фед отново се бореше с настигането на инфлацията, воден от ястребов* гуверньор, избран от президента Джими Картър. Борсовите индекси се представиха добре, като измерителят S&P си възвърна 12% от стойността през 1979 г.
Кратката рецесия в началото на 1980 г., в която Фед допълнително завиши лихвения процент, доведе до краткосрочна корекция в цените на акциите, но дотогава цената на петрола също вече бе започнала да намалява. Едва когато тогавашният гуверньор на Фед Пол Волкър увеличи лихвите до 19% през 1981 г. – повишение, довело до дълбока рецесия – индексите навлязоха на територията на мечи пазар.
Има две ключови разлики между пазарния крах от 1974 г. и устойчивостта през 1979-1980 г. Първо, икономиката бе ударена много по-сериозно през 1974 г., докато през 1980 г. рецесията продължи два пъти по-дълго.
На второ място, акциите не бяха евтини през 1974 г., докато през периода 1979-1980 г. те са били значително под дългосрочните си средни стойност. Оценките са безнадежден предсказател за краткосрочната възвръщаемост, но инвеститорите вече бяха привикнали с лошите новини.
Относно сегашната ситуция има и добри, и лоши новини.
Добрите новини са, че икономиката е много по-устойчива на петролни шокове. От една страна, защото производството на САЩ е подсилено от шистите, от друга, защото икономиката е по-енергийноефективна.
Енергийната интенвизност, измерена по това колко енергия е необходима за всеки долар от брутния вътрешен продукт, се е свила с около 40% отпреди Арабското петролно ембарго до последиците от Иранското ембарго, и оттогава отново е намаляла наполовина.
Лошата новина е, че стойността на индексите сега е много, много по-висока, отколкото тогава, както и на облигациите, жилищата и като цяло на всяка друга инвестиция. Това ги превръща в уязвими активи, ако американската икономика се окаже по-чувствителна към това, което лесно би могло да бъде спад в Европа, и към възникващите страни, които са по-зависими към Америка, отколкото към руската енергия и износ на храни.
Индексите ще са уязвими и ако Фед реши да премахне най-големия двигател на високата стойност: ниските лихвени равнища, които са под инфлацията. Въпреки че е сигурно, че Фед ще затегне паричната политика, то очакванията са затягането да не е толкова силно.
*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и обикновено не гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното „ястреби“, а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ – б. а.
