ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 68, 1990 г.
КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ ДРУГАРЯ ДИРЕКТОР?
За мен всичко започна от профсъюзното събрание в комбинат „Петко Енев”, когато (неизвестно кой) беше организирал много добре свалянето на тогавашния проф.председател и избора на новия. Но всичко мина гладко, въпреки подготовката. Беше малко след 10 ноември. Някой каза: „Така беше – минаха по цеховете, събрани ни, дадоха ни списъка да гласуване. И като са началниците там, как няма да гласуваме. Нашите жени са такива, страхуват се, каквото им кажат, това правят”. А друг се изправи и отряза: „Никой на никого не дава право да критикува другаря директор! Той изгради от едно малко предприятие този комбинат, който е постижение на социалистическата икономика!”
[ad id=“225664″]
После, в продължение на няколко месеца, в редакцията идваха различни хора, бивши и сегашни работници в комбината, и всеки от тях разказваше истината за „социалистическото предприятие” и неговия директор Теньо Андонов. Имената на тези хора обещах да спестя, но техните разкази са документирани. И още нещо – в. „Септември” е посочвал примери, че комбинатът е бил ръководен в типичен тоталитарен стил, но тези публикации са оставали глас в пустиня, като не броим злобните атаки на Т. Андонов срещу авторите им.
МАГАЗИН ЗА ДИРЕКТОРИ
Знаете ли къде (до януари) се е намирал магазин 25. а? известен ли ви е въобще такъв магазин за плодове и зеленчуци? Вероятно нищо не сте чували за него, защото се е помещавал в стаята на секретарката на директора Желязка Мочева, която е била и отговорничка за обекта. Този магазин е бил най-добре снабдяваният в Стара Загора. Разбира се, в известен смисъл, защото той не е имал нито витрини, нито рафтове, нито подрафтови пространства. Но годишният му стокооборот – 103 453 лв. показва, че въпреки ограниченото му работно време, търговията е вървяла добре.
И. И-в: „В този „магазин” пазаруваха началници и приятели на директора. Дори не може да се каже „пазаруваха”, снабдяваха се е по-точно. Банани, краставици, домати, портокали, капачки… Не на работници. Не знам на кого.”
Б. Д-в: „Работниците получаваха само капачки един-два пъти в годината. Другите стоки не бяха за тях.”
Няма смисъл да продължавам. Магазинът вече не съществува. Би било цинизъм в днешно време. Но е работил години. Кои са били най-редовните му клиенти, вероятно само два души могат да кажат (ако пожелаят) – магазинерката Желязка Мочева и директорът Теньо Андонов.
[ad id=“263680″]
„ПРОДИКТУВАНО ОТ ГРИЖАТА ДА СЕ ЗАДЪРЖАТ СПЕЦИАЛИСТИТЕ”
Тези редове са откъс от писмо ЛП 201 от 13. ІІ. 1986 г., с което тогавашният общински комитет на БКП отговаря на жалбата на Станка Николова Райчева-Синкова. Тя се оплаква от това, че срещу нея е било организирано партийно събрание с цел да бъде наказана. Станка Райчева предизвиква гнева на директора, а не на партийната организация, която на първото си събрание гласува против наказанието й. защо? Защото поставя въпроса за отношението към специалистите с висше образование и стила и метода на ръководство. Разбира се, това не й се разминава, но да бъде уволнена е малко. Тя трябва да бъде наказана и от партийната организация, в която членува. За това са нужни две събрания. На първото, което се провежда още докато Райчева е на работа, наказанието не е прието. Второто е доста по-късно, макар че Райчева вече е назначена другаде. Но Райчева не се предава и търси истината в общинския комитет на БКП, откъдето й отговарят цинично: „Проверката, направена в партийната организация на „Основно производство” на ОП „Булгарплод”, показа, че наложеното Ви наказание е правилно и то е продиктувано единствено от грижата да се задържат специалистите в комбината.” Следват печат и подпис, който не се чете. (По-късно истината е възстановена, но Райчева до ден днешен говори за онова време със сълзи на очи.)
[ad id=“236993″]
А къде остана „грижата да се задържат специалистите”? ето какво разказва друг бивш специалист, Ст. Н-ски, от комбината:
„През последните десетина години от комбината са напуснали или са били принудени да напуснат повече от 20 специалисти с висше образование. Истината е, че директорът е с основно образование (удостоено средно) и не може да търпи някой да знае повече от него. Та вижте, в повечето от цеховете началниците са неспециалисти, с неподходящо образование. На транспорта – основно, на вакуумния цех – училище за трудови резерви, на снабдяването – СПТУ, на зеленчуковия – основно, гл.счетоводител – средно. А напуснаха добри специалисти като Станка Райчева, технолог с висше образование; Таня Илиева, инженерка, и т.н. Мен ме принудиха да напусна след съвместно заседание на партийния комитет и стопанския съвет, на което партийният секретар Стефан Иванов, който беше и зам.-директор, внесе докладна записка за неоправданото доверие от страна на млад специалист, т.е. от моя страна. Друг е въпросът кой беше прав, кой крив. Ако в този комбинат наистина се грижат за специалистите, то защо всички бягат? Не е вярно това, което директорът разправя, че хората бягали, защото не им се работело. Истината е, че няма условия за специалистите. Не говоря за елементарните условия на труд, макар че и това е проблем. Говоря за това, че никой не позволява на специалистите да работят спокойно и творчески. Но за мен това – слава богу! – са минали работи. И ако сега се връщам към тях, то е, защото съм учил, исках да работя в консервната промишленост, а съдбата ме сблъска с директор, който …”
А ето какво казва друг бивш служител на комбината Б. д-в:
„Печелят в комбината ония, които се подмазват на директора. А защо се подмазват? Хайде някой да направи сметка колко роднини на Т. Андонов и колко негови съселяни работят в комбината. Аз мога да ги изброя – от началника на производството и на транспорта до чистачките в администрацията. Но това се знае. Питам аз – никой ли над Андонов не знаеше тия неща?”
А ето и едно доказателство за грижата за специалистите. Няколко години (ще успях да установя точно колко) в комбината работи специалистът по… акордеон Васко Василев. Най-напред се е водил мотокарист, макар че едва ли може да управлява мотокар, пък и не му се е налагало. След едно анонимно писмо Васко Василев е преназначен за главен художествен ръководител.
[ad id=“236999″]
ЕКСКУРЗИЯ ИЛИ СЛУЖЕБНА КОМАНДИРОВКА
За свободното време в комбината също са се полагали големи грижи. Шегата настрана. Известна е вилата (или младежки дом) в Памукчии, където може би работниците прокарват свободното си време, а ако имат желание и възможност, могат да ударят някой фазан. Фазанарията вече няма и който ударил – ударил. Фазаните са били на колектива, само че колективът не го е знаел. Парите – 2 500 лв. – са преведени на горското стопанство от фонд „Социално-битови и културни мероприятия”. Тоест фазаните са били на всички. Но понеже този факт е бил известен само на ограничен кръг от хора, то естествено работниците са останали с пръст в уста.
Както вероятно е станало с прословутата екскурзия или служебна командировка, или награда (или кой знае какво всъщност) на самодейния хор до Гърция. За да няма двусмислия – става въпрос за пътуване на група с ръководител Хамамов и автобус на комбинат „Петко Енев”. По уговорко парите са отпуснати от обединението срещу надпланов износ на пюре за Гърция. Екскурзията (служебната командировка или наградата) преминава отлично. Дори някой успява да си купи кожено палто. Което предизвиква недоволството на останалите, усъмнили се как така еди-кой си е намерил пари за такава покупка. Тук нещо се обърква, сметките се усложняват, но всичко отново е изравнено чрез познатия фонд СБКМ – 22 392 лв. са прехвърлени без разрешение на профкомитета и са осчетоводени като приход.
Хайде да не ровим повече. За тези, които са непредубедени, е повече от ясно. От 1970 година до сега директорът Теньо Андонов е управлявал предприятието така, както е сметнал за необходимо. Според него – добре. Според други – обратно. Но не това е важното. Този човек, който от няколко години е пенсионер, е утвърдил такъв стил на работа и ръководство, какъвто му е бил по сърце. Той се е разпореждал не само с продукцията, но и със съдбата на хората: типично по комунистически, по сталинско-живковски образ и подобие. От него са се страхували и това е бил главният му коз, който той продължава да стиска в ръката си, без да се оглежда наоколо. Питам се кой е спечелил от всичко това?
Лъчезар ЛАЗАРОВ
