Автор: Светлана Тилкова – Алена
И пак е декември, време за поглед назад, за пропуснатите шансове, за доброто и злото, което сме получили и ние сме сътворили – съзнателно или не.
[ad id=“225664″]
2017-а беше годината на Слънцето, в която небесното светило, преминавайки през всеки зодиакален знак, ни ориса със своите положителни и отрицателни влияния. Година на ново начало. Обърнахме нова страница в нашия личен живот и в живота на обществото.
Какво написахме на нея – дали възраждане, хармония, любов, светлина, възход или агресия, злост, изпепеляване и унищожение? Всеки знае какво сам е сътворил и с какво е запълнил белия лист на вече отминалия си живот в годината на Слънцето. Както винаги сме господари на Съдбата си и затова не бива да се жалим за всичко споходило ни, особено немалко български шофьори, които с настървение се избиват и самоубиват по родните пътища. По европейските забравят бабаитлъка, заради ефективните санкции бъркащи на мига и болезнено в джоба им.
България заема първо място в Европейския съюз по брой на жертви при пътнотранспортни произшествия през 2016 г. с 99 загинали на един милион население, или 708 души са убити в катастрофи. Такива са данните на Евростат, публикувани неотдавна по повод Световния ден в памет на жертвите от катастрофи. През 2017 г. се очаква загиналите да са с около десет процента по-малко, но знае ли човек – българинът на инат може да обърне очакванията и отново да не се гордеем с челното място в тази статистика.
[ad id=“263680″]
Премиерът Борисов след поредица от тежки катастрофи с много загинали събра през ноември на извънредна среща министри и шефовете на служби за пътен контрол с надеждата, че все още има какво да се направи, за да намалее смъртността по българските пътища. Неговите оптимизъм и решителност надали ще се окажат заразителни и ще стигнат до съзнанието на всички, които карат, без да спазват правилата за движение. Този е проблемът, менталните особености на българската душевност, а не толкова високите скорости.
Откъде идва моят песимизъм? Изминала съм по пътищата на България, Европа и Азия стотици хиляди километри. Какво ни прави различни от Европа? На първо място според мен е грешният подход при поставяне на знаците за ограничение на скоростта, сътворен в зората на социализма, който продължава да действа и днес. Правилото за ограничение на скоростта е – естествената скорост на пътя минус 20-30 км/ч. Примерно при завой, по който автомобилът се движи със 70 км/ч и дори не се усеща, че завива, забранителният знак е за 50 км/ч. Това затормозено движение постоянно изнервя и води до рязко натискане на педала за газта, особено когато няма и катаджии, защото на българските шофьори тази философия на тормоза им е ясна.
Толкова забранителни знаци за скоростта, колкото има в България, никъде няма. Ако шофьорите знаят, че завоят изисква 50 км/ч и след това е опасно, те ще се съобразят със знака. Българският шофьор знае обаче, че може да натисне педала и ако завоят наистина е опасен, при скорост над 50 км/ч катастрофата е готова, при това с челен удар, защото когато водачът на МПС-то не познава пътя не очаква действителната скорост да отговаря на ограничението.
Асфалтовите бабуни, изпълняващи ролята на лежащ полицай, също безкрайно много изнервят шофьорите. След бабуна не са малко онези, които дават газ с ругатня, още повече, ако не са видели знака в тъмното и колата е подскочила като на офроуд емоция. Шофирането в градовете е повече от опасно и заради неизброимото количество знаци, които се предполага, че шофьорът трябва да види и спази. За мнозина шофьори това е сложно действие, което надхвърля възможностите на тяхната зрителна памет, мисловно заключение и правилна реакция, казвам го, без да обидя никого.
И най-важната според мен причина за самоубийственото шофиране е неспособността на държавата да събира глобите. Е, как тогава да намалее смъртта по родните пътища? Дотук са обективните причини.
Субективните са купените книжки, къде с пари, къде с друго. Надали някой знае колко са шофьорите, които не познават знаците, не знаят, че трябва да сигнализират с мигач, когато завиват, че аварийните светлини се включват само при авария, а не когато се паркира, въпреки че и паркирането за не малко млади водачки на МПС-та си е почти катастрофично преживяване… и още много и много. Да не забравя и безхаберието на водачите и на контролните органи. Давам ви пример от безбройните, на които съм била свидетел. Наредили сме се на дълга опашка от коли на светофара на „Раковски“ при Военния клуб. Там има камери и полицай. Лъскаво ауди мина в насрещното, след около сто и петдесет метра на червен светофар направи рязък десен завой и отпраши към Ларгото. Реакция от полицая никаква, за камерите не знам. Такава наглост говори за абсолютната вяра в безнаказаността на този водач и на колко ли други като него. Сигурно има връзки в КАТ. Мнозина от шофьорите са като изтрещели, оглупели, самовъзвеличили се, независимо каква кола карат, мразят другите шофьори и са убедени, вероятно от многото филми, които са гледали от сорта на „Бързи и яростни“, че те са господарите на пътя, всички други са призраци.
Затова не споделям оптимизма на премиера. Колкото повече е затормозващият водачите режим на движение, толкова повече ще бъдат нарушителите. Такова е разбирането за живота на българина – опако, напук, а държавата прави всичко възможно да подтиква нашенеца шофьор да е опасен вредител на пътя, защото и автомобилите са други, не са като при соца. Както се казва, шофьорите са според държавата.
Иде годината на Луната, а тя подтиква хората с лабилна психика към крайности. Дай Боже тези крайности да не увеличат прекрачилите в полето на смъртта виновни и невинни по българските пътища, но не съм оптимист.
Източник:https://www.karm-krag.com
