ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 66, 1991 г.
Лично мнение
Не ме правете /на/ бостанско плашило
/поуки не само от една седмица/
Миналата седмица светът настръхна. Студеният вятър беше опитът за преврат в СССР. Развоят на събитията еднозначно показа едно: настръхващ или не, светът е отишъл далече напред; светът е много по-сплотен; Москва е органическа част от този свят. Демократическият процес е необратим. Каквито и рискове да има за него, той вече е макродоказан. И най-важният извод – хората са жестоко алергични към насилието. Грохотът на танковете не може да ги подлъже като вечерен или утринен тромпет на свободата, а евтините обещания за евтини стоки и „скъпи“ заплати са по-унизителни и от танковете. Металът заплашва. Демагогията те изкарва глупак. Затова е по-страшна. Това беше опит за преврат на сенките – ноктести, безформени като личности, характери, идея. По същество той беше наистина антисоциалистически, антиконституционен. Някои политолози подхвърлят идеята, че превратът е продукт на имперско мислене. Мисля, че повече е заквасен с… перско /идва и от пер, и от перчене/ мислене. Заговорниците сякаш разчитаха на своята кестова „богоизбраност“. Това личеше и в монотонната назидателност на Янаев, и в паунската опереност на Стародубцев, и в острата сивота на Пуго… У нас московският опит за преврат инжектира пропагандната машинария на Съюза на демократичните сили. Излезе, че едва ли не Българската социалистическа партия е посрещнала събитията като небесна благодат. Добре, но изявлението на Ал. Лилов от понеделник, 19 август, е достатъчно ясно като оценка, макар и да ми се иска лично на мен да е по-категорично като език, като директно осъждане. Прав е Валери Петров – повече думи на сърцето трябваше да има в това изявление. Във вторник пресконференцията на БСП беше характерна именно с категоричното осъждане на превратаджиите. Да не говорим пък за декларациите и изявленията на радикалните движения и платформи в социалистическата партия. Според мен, опитите да се плашат българите с БСП се изтъркаха. Настойчивостта в това отношение би била белег повече за пропагандна предизборна недостатъчност на конструктивни идеи. „Сляпото стадо на слепите пастири“ – това е формулата на подобен тип политическо мислене. Певецът Кирил Маричков може и да не се съгласи с мен, но поетът Валери Станков, същинският „преддесетоноемврийски“ автор на тази великолепна поетическа и политическа метафора /стадото на слепите пастири/, сигурно би ме подкрепил. И не защото е член на БСП. Омръзна ми да ме правят на червено бостанско плашило. Безсмислено е. Най-малкото хората не са гарги, а носят глави на раменете си. Още повече, че пръстите на голямата част от градинските „склуптори“ ако лепнат от крадения преди и сега бостан. Най-голямото доказателство за актуалната „антипревратна“ същност на БСП е всичко направено от нея и заедно с нея след 10 ноември. То не е сляпо и не тласка към слепота. В този смисъл поуките не са само от една седмица. Впрочем, радвам се, че неуспелият опит за преврат ще ускори процесите на деболшивизация в Съветския съюз. Но ако те се извършват под някакво антикомунистическо даже не знаме, а знамение, това не би имало нищо общо с демокрацията, да не говорим за рисковете, които носи. Ще си позволя пак да припомня симптоматичния филм на Марк Захаров „Да убиеш дракона“, вече познат на доста зрители в България.
25 август Петър ДРАГИЕВ
Лично мнение Не ме правете /на/ бостанско плашило
