Живка Кехайова
Иван Стамболов в „Консерваторъ“: „Българските държавници са заприличали на политици, а политиците вече на нищо не приличат“ – каза ми вчера един приятел и ме накара да се замисля.
На пръв поглед „държавник“ и „политик“ трябва да са синоними, защото и двете описват човек, който се занимава с държавни дела. Но очевидно все пак има някакви разлики и не съм аз първият, който се замисля за тях. Още в средата на 19 век богословът Джеймс Кларк е видял разликата между държавниците (statesmen) и политиците (politicians) в хоризонта на тяхното целеполагане. Докато политикът решава тактически задачи, задачите на държавника са стратегически. Политикът мисли до следващите избори, а държавникът – много отвъд тях. Това е така, може би защото политикът мисли предимно за интересите на партията си, а държавникът – за интересите на нацията…
Проблемът е, че държавници България отдавна не е виждала, а политиците й са с все по-къс хоризонт. Непрекъснато в годините съм ги критикувала, че хоризонтът им е макс до края на мандата им. После – до към изгодната за следващите предсрочни избори част от мандата. В последните години вече и хоризонт няма, защото изборите са по-често от изработването на държавен бюджет за годината – доста по-често. Бавното и мъчително, не особено ефикасно катерене по спиралата – икономическата най-вече, се превърна в бързо свободно падане през нея.
Ако някой не е наясно какво следва от това – следва неизбежна криза и рецесия, неизбежно задлъжняване, неизбежно недопускане до еврозона и паричен съвет – т.е. до снижаване на разходите за бизнес и съответно до повишаване на стандарта на живот. Съвършено просто казано – до бедност, презрение и отхвърляне на нацията ни като една от най-тъпите не само в Европа, след като не само доста проценти от съществата в нея са на ниво да гласуват за извратенящини като израждане и нова левица, ами и уж нормалните й партии са толкова ненормални, че не могат едно правителство да направят.
Не за друго, ами поне да запрат свободното падане, па дано се вкопчим в някоя частица спирала и пак да започнем още по-мъчително драпане нагоре по нашия си крив път.
