Живка Кехайова
За добро ли е, че не получаваме помощи „на калпак“ покрай корона кризата? Оказва се – да.
На пресконференция икономистите от Съвета по икономически и публични политика оповестиха проучване, според което в България помощи от този тип са абсолютно безсмислени. На въпроса за какво бихте използвали помощ от, примерно 1 400 лв. на човек, 28% от хората отговарят, че биха похарчили тези пари за ремонт, други 28% – биха платили битови сметки, 27% – за храна, следващите по брой пък биха отишли на екскурзия и т.н.
Въпреки, че парите за цяло семейство могат да са основа за начало на малък бизнес, подобни желания няма. За инвестиции във финансови инструменти – да не говорим. Най-лошото е, че на респондентите не им хрумва дори да използват тези средства за преквалификация, повишаване на квалификацията, самоусъвършенстване.
И преди да кажете: „Ами това сме ние – българите“, оказва се, че директните помощи и в САЩ не само не вършат нещо полезно, но напротив – пратили са в миналото прочутата американска работна етика. Байдъновите пари, които освен за подпомагане в корона кризата имаха за цел и да принудят работодателите да вдигнат ниските заплати, конкурирайки се за работната ръка с помощите, изпълняват целта, но крайно деструктивно, според анализаторите. Пазарът на труда просто е счупен. Да, работодателите са вдигнали заплатите, но работници няма. Огромна част от хората, оказва се, просто не желаят да работят, ако могат да живеят, без да го правят.
Виж по-подробен анализ в investor
След цяла година, затворени у дома, далеч от пазара на труда, че и сносно подкрепени финансово, или са загубили мълниеносно работни навици, или са решили, че предпочитат живот без работа, дори малко по-оскъден, отколкото малко по-добър финансово, но пък с ангажименти и отговорности.
Оказва се мит, че ако не всеки човек, то повечето се стремят да се реализират чрез труда си. Май е обратното – малцината, стремящи се към собствена и на идеите си реализация, влачат чрез икономическата принуда останалите. Ако е така, картинката не е особено добра за бъдещето – или по-голямата група няма да е удовлетворена и ще назрява бунт срещу принудата, или малката група ще се принуди да си реши проблемите технически (накъдето вървят нещата) и ще трябва да измисли какво да прави с останалите.
