Живка Кехайова
Не ми се влизаше в темата за мерките, хората и мярката, но така, или иначе, това е темата на деня. От година, освен от спорт, здраве и политика, започнахме масово да разбираме и от мерки за овладяване на ковид кризата.
Говоря за всеки един българин, не за властите, защото властите не ги разбират тези работи. Не само у нас – никъде по света не ги разбират. Няма държава, освен Китай и Северна Корея, в която гражданите да не са обявили, че властта се е провалила. В Китай и Северна Корея никой не може и да си помисли да обяви подобно нещо, защото това ще е значително по-смъртоносно и от най-тежката форма на ковид.
Вероятно гражданите са прави – властта се проваля. Колкото и да са ми несимпатични някои власти, все си мисля обаче, че това не е от злонамереност, а защото наистина няма схема на действие в подобни условия. Няма и предписание как да се балансира мярката между загубени животи в пандемията и разсипани животи, заради икономиката. Навсякъде методът е на базата на пробата и грешката. На всичкото отгоре изводите от метода в една държава се оказват абсолютно невалидни за друга държава (особено що се отнася до северните и южните в Европа.) За Африка пък хич нищо не е приложимо.
Защо гражданите си мислят, че са по-компетентни от властта в държавата им? Ами защото гледната им точка опира само до собствения им кръгозор в долчинката на личните им интереси, или най-много – семейните, плюс близкия приятелски кръг. От по-височко вече се виждат групови и съсловни такива, а от най-високо – многообразие от коренно различни потребности и интереси, т.е. неизбежност на ситуацията все някой да е ощетен. Визуално можем да си го представим като жонгльор – едно е да жонглира с 3-4 топки, със 7-8 обръча и съвсем друго с милиони топки и стотици хиляди обръчи. Явно в цял свят не са успели да изберат добри жонгльори. За поведението на политиците у нас (защото в нормалните държави никой, който иска да остане в политиката не спекулира със ситуацията), които не са на власт – дори не искам да говоря – така и не проумяха, че да не си на власт не означава, че нямаш и отговорности, особено в криза. Затова и няма да са още дълго политици – дори у нас.
Със сигурност мярката може да е по-добра. Така е. Аз например не знам как може да бъде постигната. Вероятно затова се изненадвам колко много хора са убедени, че знаят. И колкото по-неграмотно пишат коментарите си, за толкова по-знаещи се имат. Изключително притеснително е например, че цял един адски засегнат наистина от мерките бранш, след толкова много месеци бездействие и време за размисъл успя да измисли само прастарото: „Не сакам само на мене да ми е зле, даже не сакам да ми е добре, сакам и на Вуте да му е зле“. Това е плашещо. Ако всички браншове и системи с адско напъване раждат мишки у нас, нали не смятате, че която и да е власт може да роди нещо друго? Все пак не е дошла от космоса, дори от Север не е дошла, а си е родна средностатистическа рожба.
Кое е било най-доброто, ще разберем след поне 10 години анализи. Надявам се да не е и след 10 години натрупан опит! Предлагам дотогава да си подредим приоритетите. На много малко им е лесно в тази ситуация, ако не по една, то по друга причина. Но се губят човешки животи, все по-млади животи – това все още ценност ли е за нас, дори когато ние самите се възприемаме като безсмъртни? Можем ли да помислим за някой друг – дори не за мъртвия, а за онези, които са го обичали и сега се разкъсват от мъка и вина, че не са го опазили?
И с яд, или без яд, да правим нужното ние самите да не допринесем волно, или неволно за нечия смърт, или инвалидизация. Защото за това няма как да поискаме прошка дори на Сирни Заговезни. Ако сме човеци, не би трябвало и ние да можем да си простим. Ще кажете, ама как така – волно? Ами така – разправяха ми колеги за жена – антиковидка (няма да използвам английския термин, въпреки че е верен), която например ден след като се чувства по-добре след боледуване, за което личният лекар смята, че е ковид (не се е изследвала, щото за нея те тоя вирус не съществува), отива на фризьор ли, козметик ли, маникюр ли – няма значение. Дали е убила някого – някой по-малко издържлив? Не знам. Но все едно е убила, защото явно не й пука за чуждия човешки живот и здраве. Същото е с: „Аз съм малко болен, не знам от какво, ама идвам на работа, че не ми се стои вкъщи“ и т.н. и т.н.
Дори не ми пука кой ще излезе прав – проваксърите, или антиваксърите, вярващите в науката, или вярващите на нещо друго, приемащите, че има проблем с едно ново заболяване, или убедените, че някой ги пръска от самолет, хеликоптер, или може би през телевизора, докато си гледат сапунката. Пука ми единствено за това, каквато и да е причината за загуба на здраве и животи, ценност ли е за нас все още ЖИВОТА, не само собственото ни живуркане. Баща ми ме е учил, че това е разделителната линия между Човека и човекоподното.
След 10 години едните ще могат да кажат на другите: „Видяхте ли, ние бяхме правите“. Хубаво! Дайте дотогава обаче да сме общество, да изпълняваме не само хрумванията си, а и социалните си отговорности. Ако това стане, след 10 години със сигурност за всички ще е по-добре – и по отношение на икономиката, и по отношение на здравеопазването, и дори по отношение на властта. Защото тези системи са по-добри в общества и неизменно лоши сред някакво насипно население.
