През погледа на главния редактор: Какво стана с проверката? А в същото време важното е…

Живка Кехайова

Какво стана с проверката във фермата за норки на „Градус“ в Маджерито? И с проверката по сигнали за подслушване на политици, какво стана? И кое е всъщност важното днес?

Не знаете. И аз не знам. 

На 14 май Министерство на земеделие, храните и горите заяви официално на сайта си, че предстои оповестяване на резултатите от проверката във фермата за норки в Маджерито. На 25 май проф. д-р Христо Бозуков – служебен министър на земеделието, храните и горите каза, че резултатите в същия този ден ще са при него. 

Ами не – не са оповестени. Защо? Беше обещано, че веднага след оповестяването на резултатите от първата проверка, ще има и втора с участието на природозащитни организации. Затова ли не ги оповестяват?

Същата работа с подслушването. Ген. Атанасов съобщи за 32-ма послушвани преди 3 седмици. „Мутрите вън“ седмица по-късно – за 82-ма. Служебният министър на вътрешните работи Бойко Рашков заяви, че започва веднага разследване на сигналите и в най-кратки срокове резултатът ще бъде оповестен. Днес стана ясно, че няма да е оповестен, какъвто и да е той, до изборите на 11 юли, а вероятно и известно време след тях.

Защо? За да се използва традиционният скандал с подслушване преди избори за изборни цели, ако не са намерени доказателства? Или, ако са намерени доказателства, че са записани и политици, докато службите официално са подслушвали престъпници (т.е. политици са си комуникирали с тях) – това да не бъде използвано предизборно?

Да не изреждам всички назначени мълниеносно проверки с оскъдни резултати, или поне недостъпни за гражданите резултати – като винаги пред избори. Следите си ги. Само дето не схващам кое е новото – прокламираното ново и различно. Дори в уволненията и смените няма нищо ново – и те са си традиция при всяко ново правителство. 

А на бас, че при натиск все пак да се види някакъв резултат, пак традиционно ще го отнесе по някой дребосък в системите.

Причината е, че който каквото и да говори, на практика нито един участник в българския политически живот, включително т.н. протестърски партии, някои от последните пък – особено, никак не са заинтересовани да излязат на яве сериозни задкулисни схеми. Интересът е само до това, ако е възможно да бъде премахнат голям препъни камък към властта. Излезе ли нещо, наистина сериозно, „паяжината“ може да почне да се разплита, а тази „паяжина“ е общо дело.

Да си дойдем на думата – докато няма кардинално ново – на абсолютно друго поколение (не отрочета на настоящите), политическо творение, все ще си е така.

А всъщност, най-важното е, че днес 52-ма ректори на български университети са в Стара Загора и в Тракийски университет решават съдбата на висшето образование, посоките, в които да върви… Решават бъдещето, включително относно образованието на онова – другото поколение, което може да създаде нещо ново и различно.

Останалото дори не е интересно.