Живка Кехайова
„Не бъди идиот! Не се прецаквай сам!“ е една от книгите на Лари Уингет. Днес ще цитирам някои мисли от нея, а и от други негови книги. Мисля, че моментът е изключително подходящ.
Лари Уингeт е професионален мотивационен лектор и автор. Той не смекчава думите нито по време на своите лекции, нито в книгите си. Вярва, че хората наистина искат да чуят истината.
Лари Уингeт:
„Хората са единствените същества на Земята, които съзнателно са избрали да бъдат по-малко от това, за което имат потенциала да бъдат – (да са по-малко здрави, отколкото могат, да печелят по-малко, да умират по-рано, да раждат по-малко…). Всяко друго живо същество постига максимума си – растение, или животно“.
„Мнозина вярват, че това, което имат, просто е „тяхната съдба“. Те си мислят: „Това са картите, които са ми раздадени, и трябва да играя с тях.“ Не, не трябва. Хубавото на живота е, че винаги можеш да откажеш да изиграеш ръката, която имаш, и да поискаш нови карти. А най-хубавото е, че ти си този, който раздава. Може просто да си дадеш цяло ново тесте“.
„Ако не си харесваш живота и решиш да обвиниш някого, има само едно място, на което да отидеш: пред огледалото“.
„Забрави за думата „късмет“. Късметът е комбинация между възможност и подготовка. Подготвен ли си да се възползваш от предоставените ти възможности? Не? Тогава не очаквай да ти върви“.
„Ако нещо звучи прекалено добре, за да е истина, най-вероятно не е истина“.
„Набий си в главата, че животът е гаден и че от теб се иска яко бачкане, за да го оправиш“!
„Ти всъщност не искаш нищо от нещата, които казваш, че искаш. Това са просто думи. Ти искаш това, което имаш. И точно затова го имаш. Ако искаше нещо различно, щеше да имаш нещо различно. Или поне щеше да направиш някакви стъпчици към промяна, за да получиш нещо различно от това, което имаш в момента.
„Истината е, че животът ти е такъв, какъвто си го поискал“.
Както виждате, в цитираното едва ли има нещо, което да не знаете. Помислете какво наистина искате! И действайте! А също запомнете и това, че стресът е реакцията от това, че чудесно знаем какво е правилно да направим, но все пак избираме грешното:)
