“Скачай в канавката! Скачай в канавката! Врагът е на 200 метра от теб в храстите”, казва глас, докато войник тича, за да не бъде прострелян.
“Той падна. Снайперистът май стреля от храстите. Покрийте ме, за да притичам и да хвърля граната”, казва гласът. След няколко секунди се чува експлозия, но взривовете продължават.
Това не е сцена от военен филм, а разговор между група играчи, погълнати от видеоигра, в която една от мисиите е да се спре операция “Буря”.
Тази акция е исторически факт. В реалния живот “Буря” е името на мащабна военна операция, която се провeжда през август 1995 г. Тогава хърватските военни атакуват сръбските сили и си връщат територията на самопровъзгласилата се република Сръбска Крайна.
Операция “Буря” продължава 84 часа. По време на офанзивата 200 000 сърби бягат от хърватските войници и никога не са завръщат обратно. Международните наблюдатели определят събитието като етническо прочистване.
Акцията съществува и във виртуалното пространство. В интернет могат да се открият няколко видеоигри, които симулират различни конфликти в бивша Югославия, а някои от мисиите се провеждат на места, където са извършени военни престъпления.
Arma Srbija е най-популярната геймърска платформа в Сърбия, където участниците играят в реално време онлайн. Това е игра, при която участниците са в ролята на войници и се сражават заедно срещу вражеските сили. Те качват записите от игрите си в едноименен канал в YouTube, който има 2400 последователи.
Един от видео записите на Arma Srbija се казва “Операция Яшари” и показва действията на сръбската полиция през март 1998 г., когато един от основателите на Армията за освобождение на Косово, Адем Яшари, и над 50 членове на семейството му са убити. Оцелява само 10-годишната му племенница. След това събитие ескалира сръбско-албанският конфликт в Косово.
„Задачата ни е да ликвидираме Адем Яшари“, се казва в описанието на видеото. То е публикувано през март 2019 г. и до момента има почти 135 хиляди гледания.
През февруари 2019 г. е публикувана видеоигра, озаглавена “Операция Рачак”. Случаят “Рачак” е свързан с ликвидирането на 45 етнически албанци през 1999 г. от сръбските сили за сигурност в косовското село Рачак. Избиването не е споменато във видеоиграта.
Събитието е един от поводите за начало на бомбардировките на НАТО срещу режима на Слободан Милошевич.
I Видеоигрите като пропаганда
Игрите са модификации на тактическата военна игра Arma. Модификациите или т.нар. “модове” са разработки на геймъри.
“Не знаем, че има мод на нашата игра, базиран на конфликти в Босна и Херцеговина, но не бихме се изненадали, ако съществува”, каза за Свободна Европа говорител на компанията, производител на оригиналната видеоигра – Bohemia Interactive.
Подобни модификации на видеоигри стават все повече и се използват за пропаганда, като в основата им са реални исторически събития. На страницата си във Facebook Arma Srbija предлага на потребителите си „страхотни съвместни игри с руски, гръцки и други братски общности“. И добавя, че това е “уникално преживяване на виртуална война рамо до рамо със сръбски войници. Дългогодишен опит и качество на игра, с които само нашата общност може да се похвали.“
Проблемът с употребата на видеоигри в подклаждането на насилие и в пропагандата стана особено актуален в последните години. Т.нар. геймификация представлява процес на въвеждане на елементи от игри в реалния живот с цел постигане на определен резултат или ефект.
След атаката в германския град Хале през октомври 2019 г. в употреба навлезе терминът “геймификация на терора”. Тогава нападателят предаваше на живо действията си чрез камера, прикрепена към ръката в стил, характерен за стрелец от видеоигра.
“Дори хора, които принципно критикуваха действията на нападателя, го упрекнаха, че резултатът му от гледна точка на компютърна игра не е достатъчно висок. Това е начинът, по който тези хора мислят. А именно, че тези атаки трябва да се консумират, оценяват и анализират като видеоигра”, казва изследователят Яков Дейви. Стлерецът в Хале уби двама души.
Организацията „Ислямска държава“ също проявява особена активност при използването на елементи от западната култура – особено на видеоигри. Те служат за примамване на потенциални новобранци. Един от основните говорители на групировката Джунайд Хюсеин написа в Туитър:
„Можете да си седите у дома и да играете Call Of Duty или да дойдете тук и да отговорите на истинския призив на дълга. Изборът е ваш.“
Източник: www.svobodnaevropa.bg Copyright (c) 2018. RFE/RL, Inc. Препубликувано със съгласието на Radio Free Europe/Radio Liberty, 1201 Connecticut Ave NW, Ste 400, Washington DC 20036.
