В 18 часа и 54 минути, в България ще започне астрономическото лято. 21-ви юни е Денят на лятното слънцестоене в северното полукълбо на Земята.
Това е вероятно най-древният празник на човеците. Днес сме позабравили значението му, но все пак усещаме особената енергия на този ден и може би на генетично ниво си спомняме, че трябва да го отбележим с добро и за добро с хората около нас. Няма народ, който да не е свързал най- дългия ден в годината с обреди, гадаене и молитви за здраве и сила на хората.
В Северното полукълбо най-дългият ден в годината е точката на зенит на Слънцето по еклиптиката му ( движението му по определена траектория ). Когато в Северното полукълбо е лятно слънцестоене, в Южното е зимно и обратното. Всяка година то настъпва на 20 или 21 юни в определен час.
Този ден бележи началото на сезона лято и от следващото утро денят започва да намалява. За астрономите определено има по- интригуващи събития, отколкото слънцестоенето. Те се вълнуват от Слънцето, определено, но не по този начин, по който обикновените хора.
Няма народ, който да не е свързал най- дългия ден в годината с обреди, гадаене и молитви за здраве и сила на хората.
Мегалитът в Бузовград – традицията продължава в България
Скандинавските народи имат много тачен празник в този ден. Нощта на лятното слънце (Midsummer Eve) е със значение в днешни времена подобно на Коледа и се отбелязва повсеместно с големи празненства във всички Скандинавски държави. През деня жените се окичват с венци от цветя и танцуват около т. нар. Майско дърво (Maypole). Вечерта се палят огньове, които да пречистят хората, има традиционна храна, музика, танци.
В Испания, в Сарагоса, се празнува Денят на Сан Хуан. Отново се палят огньове, които се и прескачат има фойерверки и всенародно веселие.
В келтската традиция се чества денят на Св. Джон (St. John Day). Подобно на Нощта на лятното слънце и тогава се палят огньове за пречистване и обновление. Много популярна е сбирката на Стоунхендж. Според последните изследвания този паметник представлява гигантски слънчев часовник и е строено с тази цел – да бъде място именно на култа към Слънцето. И днес там се събират хора от цял свят да изпратят Слънцето в апогея му и да отправят молитвите си. От хипари до съвременни друиди (келтски жреци) – всички, които вярват в енергията на най- дългото лятно слънце се стичат на Стоунхендж.
На Изток също се празнува Лятното слънцестоене – приема се за празник на Ян енергията – мъжкото начало в света. В Китай се палят огньове и към предците се отправят молитви за закрила. От този ден обаче Ян намалява и се трансформира в Ин, която има своя апогей през зимното слънцестоене. В китайската традиция се слага акцент именно на трансформациите на енергиите.
У нас традицията не е с по- различен характер – езическото се вплита в християнското. Край Старосел, древно тракийско култово селище, се извършват ритуали в честа на Майката Земя и нейния син – Богът Слънце. Освещава се храна, течности като вино, мед, зехтин и се отправят молитви за закрила и здраве.
Еньовден също е част митологията на лятното слънцестоене. Според християнската традиция, това е рождения ден на Св. Йоан Кръстител. Билките, брани на този ден, могат да лекуват всякакви болести, защото в тях е съсредоточена най- много от живителната слънчева енергия.
Езотериците съветват на този ден да се правят големите планове за живота. Всичко, което се постига с насочена навън енергия. Взорът ни е насочен навън, към света, към бъдещето. Новият сезон трае до есенното равноденствие, когато е време за равносметка.
Денят на лятното слънцестоене е натоварен с много символика. Енергията на Слънцето – живителна, унищожителна и пречистваща, достига своя връх. Дали вярваме или не, това всеки си знае. Но има нещо в този така дълъг ден, нещо мистично.
