Милиони, милиарди. Кратък обзор на данните за странно платени държавни пари
Откакто минаха предишните избори, се говори за нередности и съмнителни договори, сключени от предишното правителство. Числата са винаги милиони или милиарди. Тук събрахме цялата информация за това на едно място – за колко пари става дума, на кого са дадени и как е станало това. Данните са взети само от официални проверки в министерства или от доклади на Сметната палата. Повечето от изнесените твърдения не са били коментирани конкретно от ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Общата стойност на необяснимо сключените договори по държавни поръчки е много над 9,242 млрд. лева за трите последни години. Има и други суми, за които са споменавали властите, но те се отнасят до други периоди или до различен вид нередности и не могат с прецизност да бъдат добавени тук. Четири механизма за необясними плащания Милионите и милиардите са били предоставени на различни фирми по четири съмнителни начина, става ясно от данните, изнесени от служебното правителство. Един от тях стана известен още от заседанията на парламентарната комисия за наследството на ГЕРБ през месец май. Той е във възлагането на поръчки без конкурс. Това е едно от обвиненията, на които предишното правителство успя да отговори. Бившата регионална министърка Петя Аврамова каза, че е напълно законно да се правят така наречените „вътрешни поръчки“ (in house). Това се случва, когато държавата възлага на своя собствена фирма да извърши определен вид дейности. Тогава не се предвиждат конкурси. По-късно стана ясно, че макар и да са законни, вътрешните поръчки трябва да отговарят поне на две изисквания: първо, в тях да има елемент на спешност, и второ, фирмата, на която се възлагат поръчките, да има капацитета да ги изпълни. Тези условия не са били спазени. Тъй като съответната държавна фирма не е имала капацитет, тя е сключила договори с различни подизпълнители. Така парите фактически са се озовали в трети лица, които са ги получили без конкурс, а са били частни фирми. За примерите – след малко. Вторият механизъм стана ясен от проверките на служебното правителство. Той е в авансовото плащане на поръчките. В някои от случаите така са били изплащани 100% от поръчките. В други случаи е платено авансово за дейност, за която още няма разрешително. Бившият премиер Бойко Борисов каза, че по този начин са били мотивирани изпълнителите да изпълнят работата в срок, инак би следвало да върнат парите и да платят неустойки. Третият механизъм обезсмисля тезата на премиера. Той е в символичните неустойки по някои от договорите. Както Свободна Европа писа, съществуват договори, по които неустойката е само 0,11% от парите, получени авансово, а не е било предвидено връщане на парите в случай на неизпълнено задължение. От ГЕРБ и „Обединени патриоти“ не е имало коментари за размера на неустойките. Четвъртият механизъм е в определянето на стойността на някои проекти по цени над пазарните. За това съобщи министърът на икономиката Кирил Петков. Колко са парите Най-голямото число досега е споменавано от министъра на финансите Асен Василев. На 30 юни 2021 той съобщи за 8,6 млрд. лева, които са стигнали до частни фирми без обществени поръчки. Числото се отнася само за периода януари 2019 – април 2021 г….