Италианският историк и икономист Карло Чипола след дълги изследвания върху природата на глупостта формулира пет основни закона на най-опасното явление сред хората.
Първи закон: Човек винаги недооценява количеството на идиотите, които го заобикалят.
Това е причината да се изненадваме как така някой, който винаги е изглеждал умен и рационален, всъщност се оказва абсолютен идиот. Глупаците непрекъснато се появяват на най-неочаквани места и в най-неподходящото време, за да разрушат плановете ви.
Втори закон: Вероятността човек да е глупав не зависи от другите му качества.
[ad id=“225664″]
Чипола пише: „Години опити и наблюдения ме увериха, че хората не са равни – едни са глупави, а други – не и това е природен, а не културен феномен. Човекът е глупав така, както е брюнет, блондин или червенокос. Просто се е родил такъв. Образованието няма нищо общо с броя на глупаците в едно общество. Когато започнах да анализирам трупата на нискоквалифицираните сътрудници и работници в група университети, се оказа, че глупаците са много повече отколкото очаквах. Първоначално го отдадох на недостатъчно абразование, бедност, сагрегация… Същият бе процентът глупаци обаче и сред студентите, независимо от социалните им кръгове и от престижа на самите университети. Същият ппроцент глупаци бе доказан и сред преподаватели, професори, учени – пак без значение от областта на работа или нивото на учебното заведение. Най-изненадващо бе, че и сред Нобеловите лаурати процентът глупаци бе идентичен с този, в която и да е друга група“.
С други думи глупаците сред мъжете и жените са еднакъв процент. Няма никакво значение дали ще сте на прием на Нобелови лауреати, във висшето общество или сред коренното население на див остров, процентът глупаци, които ще срещнете, е един и същ и винаги ще е по-голям, отколкото можете да си представите (Първи закон).
Трети закон: Глупакът е човек, чиито действия водят до загуби за друг човек или група хора, при това без да носят каквато и да е полза на самия действащ субект – всъщност в повечето случаи носят загуби и за самия него.
Третият закон предполага, че хората се делят на 4 групи: простаци, умни, бандити и глупаци.
Пример: Ако Петьо предприеме действие, което му носи вреда, но на Васил носи изгода – Петьо е простак. Ако Петьо предприеме действие, което носи полза и на него, и на васил – значи е умник. Ако действията на Петьо носят полза на него, но вредят на Васил, Петьо е бандит. Петьо е глупак ако действията му носят вреда на Васил, а и на него самия, или поне не носят полза дори на него.
Не е трудно да си представим мащаба на пораженията, способни да нанесат глупаците, които са в органите на управление, но си струва да уточним какво точно прави глупака толкова опасен на всички нива. Проблемът е, че рационалните хора не могат да си представят логиката на неразумното поведение. Умният човек може да разбере логиката на бандита. Бандитът е предсказуем, спрямо него можеш да изградиш защита, да го неутрализираш. Да прогнозираш действията на глупака и да се защитиш от тях е просто невъзможно. Той ще ви навреди без причина, без цел, без план, неочаквано, в най-неподходящо време. Няма способ да се предугади кога ще нанесе удар. Атаката на глупака обикновено е абсолютно изненадваща, защото не е породена от нищо. Дори когато атаката вече е факт, пак не можеш да се защитиш, защото е лишена от рационална структура. Не напразно Шилер пише: „Срещу глупостта безсилни са и боговете“.
Четвърти закон: Неглупците винаги недооценяват разрушителния потенциал на глупаците.
Неглупаците винаги забравят, че да имаш нещо общо с глупак в който и да е момент, при каквито и да е обстоятелства, означава да направиш грешка, която ще ти струва много скъпо в бъдеще. Не само простаците, но също бандитите и умниците, в присъствие на глупаци се отпускат, наслаждават се на интелектуалното си превъзходство или ги съжаляват, вместо веднага да се стегнат и да се опитат спешно да минимализират погрома, който неизбежно ще настъпи, когато на глупака му щукне нещо. Разпространеният стереотип, че глупакът вреди само на себе си, е изцяло погрешен. Не бъркайте глупака с безпомощния простак. Не си и помисляйте, че можете да използвате глупака за свои цели и изгода. Направите ли го, просто предоставяте на глупака територия, на която може да се развихри и да нанесе погром.
Пети закон: Глупакът е най-опасният тип личност.
[ad id=“225664″]
Следствие – глупакът е неимоверно по-опасен от бандита. Резултатът от дествията на бандита е не повече от прост преход на благата от един човек към друг човек. За самото общество това е без значение. Ако едно цяло общество е от бандити, то тихо ще гние, но катастрофа няма да настъпи. Системата ще се свежда към трансфер на блага от една личност към друга и при положение, че всички са бандити, обществото ще е стабилно. Това се наблюдава във всички държави с високо ниво на корупция, в къито абсолютно всички граждани заобикалят някак закона и оцеляват.
Когато на сцената излязат глупаците, картината се променя напълно. те нанасят вреда без да извличат полза. Благата просто се унищожават и обществото обеднява.
Просперират обществата, управлявани от умници, способни да сдържат активните глупаци до степен да разрушават колкото се може по-малко от създаденото. В регресиращите общества обратно – нараства ролята на глупавите бандити, а сред населението се увеличава процента на наивните простаци. Подобно общество не може да оцелее.
