„Христос воскресе!“ първите изричат, „Воистина воскресе!“ другите отвръщат. Яйцата са счупени, козунакът е изяден, иконите нацелувани и толкоз.
Превърнали сме тези свети думи в поздрав, форма без съдържание. Поздравяваме, за да покажем, че знаем и помним за това тържество на човешката неблагодарност и злост, унищожили земното тяло на Спасителя. Или поздравяваме, защото искаме да бъдем водени и следваме пътя на Светлината, Съзиданието, Добротата. Мнозина поздравяват по навик, превърнали светите слова в думи без смисъл и съдържание. Показват, че нямат нужда от Спасителя, за да преминат през живота, както им харесва, а Той не се натрапва никому.
Който го е познал – мнозина чрез Вяра, единици чрез знанието за Него, е избрал да Го следва. Но и избралите Го, и безразличните, и тези, които Го отхвърлят, са подвластни на кармата, защото Съзиданието не наказва, то само твори, съзидава, дарява любов и светлина в дните ни. Кармата наказва. Забравихме, че и днес, в началото на третото хилядолетие, превърнали технологиите в божество, „Христос воскресе!“, „Воистина воскресе!“ имат своето мощно звучене и значение.
Замислих се дали именно тази удобна забрава за същността на Възкресението не е причина за страданията на човечеството, за болестите, защото мнозина изричат поздрава за Възкресението неискрено, не носят Твореца и Сина в сърцата си, въпреки че посещават храмовете.
Ще кажете, че християнството е една от религиите на човеците. Така е, но тя е единствената религия, която води началото си от Божия Син, дошъл на Земята, за да ни поведе по нов път.
Казвала съм ви, че във Вселената религиите съществуват единствено на слабо развитите планетарни поселения, каквито сме ние на Земята. Затова преди две хиляди години хората отхвърлиха въплъщението на Божия Син на Земята и го заместиха със своята Вяра в Него. Мислите и Душите им не бяха готови да приемат Истината. Така и до днес, някои с вяра, други по навик се поздравяват с „Христос воскресе – Воистина воскресе“.
Две хилядолетия са много време за човешката памет. Спомените променят изреченото, поколенията дописват първите слова и тъй се случва, че понякога бялото става черно, доброто – зло, а злото се възприема като норма за добро.
Хората се променят, но кармата винаги има вярната мярка за туй, що е зло и за другото, което е добро. За правилното и грешното според Вселенските закони. За това, което е казал Иисус, и за онова, което му е приписано, че е казал. Ако сега Иисус беше между нас не само чрез вярата в него, но и като образ и тяло на човек, щеше да ни поучи чрез неумолимите закони на Кармата:
Радвате се на успех – благодарете на Вселената и на Създателя;
Гневите се на провал – не го правете. Благодарете на Вселената и на Създателя за изпитанието. Провалът е отскок към предстоящ успех за силния, изпълнен с вяра и желание за действие човек;
Здрави сте – благодарете на Вселената и на Създателя;
Болни сте – благодарете на Вселената и на Създателя за поредното изпитание, което прави силния по-силен, а на слабия дава шанс да познае силата и вярата;
Обичат ви – дарявайте Обич и Любов;
Мразят ви – дарявайте Обич, не мразете, но се пазете;
Сами сте, около вас са врагове – благодарете на Вселената и на Създателя, че ви даряват силата да се обградите мислено с обръч от Светлина и Любов и скоро ще ги отдалечите от себе си;
Ударят ли ви по едната буза, не подлагайте другата – благодарете на Кармата въпреки болката. Вземете в двете си ръце ръката, която ви е ударила, благодарете за поредния научен урок и пожелайте на насилника да извърви без насилие своя път;
Унизени и обидени сте – благодарете на Създателя, че ви помага да отличите враговете и неприятелите си без физическа болка, само заради изречените от тях думи, и ги забравете завинаги;
Искате да простите и на вас да бъде простено. На думи е лесно, но често устата изрича „прощавай – прости“, а Душата прошка не дава.
Когато прощавате, гледайте човека в очите, прошка по снимка не става, онлайн прошка е само думи. При прошка тялото говори дали е от душа или е лъжа.
Искрена е прошката, когато погледите и ръцете са слети.
Човек с протегнати ръце с дланите нагоре дава искрена прошка и дарява цялата Светлина и Доброта на Съзиданието. Ако и отсрещната страна е направила същия жест, значи прошката е взаимна, а грешките и греховете – осъзнати и простени на мига.
Кармата е претворена в неутрална, за да бъде съградена положителната.
Човек с повдигнати и сгънати в лактите ръце с дланите напред дава прошка, но не иска прошка, сигурен, че няма за какво да му бъде простено, което не винаги отговаря на реалните му действия.
Намесва се кармата и идва момент да бъде дадена и поискана отново прошка.
Човек с протегната лява ръка с дланта напред и дясна опряна на сърцето дава прошка и иска прошка искрено.
Кармата мълчи и приема мига на свещеното опрощение.
Човек с протегнати ръце, но с дланите надолу на думи дава прошка, но душата му не дава. Такъв човек, ако може, ще ви унищожи, това казва неговото тяло.
Когато прощавате на някой, който ви е засегнал, но той е с гръб към вас, а вие давате искрена прошка, лявата ви ръка е протегната напред към него с дланта нагоре. Дясната ви ръка е протегната, но свита в лакътя и с вдигната длан напред.
Прощавайте искрено, от душа и сърце. Ако сте слаби или озлобени хора и не сте способни да простите, не изричайте лицемерно „прощавай“. За това кармата наказва.
С Тибетските прошки най-лесно се прощава, ако сте искрени. Те са лично тайнство.
Както няколко пъти вече възвестих, за човечеството от 20 януари 2020 г. с прехода от зодиакалния знак Козирог във Водолей кармата на нашата планетата ускори неколкократно своето движение, в резултат на което възмездието и наградата за мисъл и действие идват вече в реално време. Духовната еволюция на земляните изисква бърза разплата или награда за мисли, думи и дела. Затова не се изненадвайте, че изведнъж около вас може да се появят хора, които ви обругават, унижават, искат сякаш да ви смачкат и изхвърлят от живота, а вие не знаете какво зло сте им причинили.
Казвайте „благодаря“ и приемете такова поведение като подарък от кармата, защото нейното ускорено движение ви поднася на тепсия гадовете, лицемерните „приятели“, които трябва да отдалечите от себе си и да се пазите от тях, нищо че до вчера е възможно да сте ги възприемали като част от вашето обкръжение.
Ето това са правилата, които ви подарявам за Великден – завети и лесни за изпълнение съвети, които ще ви помогнат да изживеете живота си не само щастливо, защото щастието трябва да се заслужи, а в хармония със себе си, със света и с Вселената, в Светлината на Съзиданието.
Автор: Светлана Тилкова – Алена
