Вали. Търкаля някой камъни в Балкана,
а чак в полето живнали искри се ръсят!
Кървят
по розовите храсти рана подир рана.
Вали –
пак своя корен небесата търсят.
Притичват пак розоберачки бързокраки –
кръжат искриците изпод петите боси!..
О, колко небеса изтекли са във Тракия,
докато водораслите безлични станат
р о з и!
Из „Птици в нощта“
