Преди време – две или повече години, честно казано, нямам представа – се оказа, че съм добавена в доста старозагорски групи във фейса.
Признавам, изобщо не ги следя. Интернет е прекрасно място, защото можеш да си селектираш собствена медия – четеш любимите си места и автори и това е.
В последните месеци обаче ми се наложи доста време да прекарам вкъщи преди и след операция, та освен всички други благини на шляенето, от скука взех да си проверявам известията във фейсбук. Така пред мен се разкри необятния свят на старозагорските групи.
Нямам представа колко точно са, дори се съмнявам, че някой знае. Не е там работата. След кратък обход из тези места се поздравих сърдечно, че винаги съм избягвала членство в организации , сдружения, партии и/или каквото и да е там. Никога не съм мислила, че ще го кажа, но може би аз съм един от най-нормалните хора в света.
В началото си въобразявах, че в тези групи хората предимно разпускат – това е единствената що-годе смислена причина, да си отвисиш с часове пред компа в извънработно време.
После установих обаче, че болшинството постове касаят социални теми от града и дори за миг се впечатлих. Наистина има такива и си струват.
Само след час, прекаран в подобна група обаче ти става ясно, че нещата са като на пионерски лагер, обаче без чувството за хумор. Под почти всяка публикация започват едни спорове на лагери, и – без да познавам хората – разбирам кой с кого не може да се диша. Някакви драми, заплашвания за напускане, изключване… Не мога да го обясня, защото не го разбирам. Просто си чета и продължавам да се самопоздравявам, че контактувам с изключително малко жени и никога с много, събрани в стадо.
Освен това ми прави впечатление, че темите често търпят пълни обрати. Например – някакъв младеж публикувал нов клип на млада поп-певица /с цел да поздрави аудиторията/, и след като под видеото 30 човека са изредили да му кажат, че това е група на Стара Загора, а певицата не е старозагорка и няма място тук, изведнъж някой отсича нещо зашеметяващо, от сорта /цитирам по памет/– „Вместо да пускате разни певици, напишете нещо за облагородяването на Стара Загора, за велоалеите и за това, че нашият кмет направи това и това”.
Ко речи?!
Изводът ми от това незадълбочено проучване е, че като цяло в местните групи се забелязва трайно присъствие на банда сухари, които често счупват хатъра на хора, които искат да си споделят нещо тяхно си, дори случило се в Стара Загора.
Както казва Уди Алън – Никога не бих членувал в клуб,който би ме приел за член!
И май е прав.
ПП: От изследването изключвам групата на Ивайло Тончев, защото ми е приятел и защото съм пристрастна. А и харесвам хора с чувство за хумор.
