Не знам как да започна тези мои бележки и забележки. Знам само как ще ги завърша. Най-накрая ще ви попитам „Защо тогава?” и въпросът ми ще бъде зададен едновременно към трите граматически и физически лица в българския език – както в множествено, така най-вече в единствено число! – там, където е изворът на националното ни зло.
Преди няколко десетилетия, когато най-подир се скапа ръждивата желязна завеса, България откри Европа и Европа откри България. И що да видим? Онова, което наричаме тук месечна заплата, там считаха за дневни пари, а онова, което тук назовавахме лека кола, се оказа сапунерка. Какво се бе случило? Случило се бе, че докато сме ходили на чиновнически трудови бригади за бране на чушки в обширните кооперативни поля край село Петрово например, там са прокарвали тунел под Ла Манша. Тунелът бе прекопан, но чушките тъй и не стигнаха до трапезите на българите. Липсваха щайги и превоз, и ние погребвахме пълните чували със зарзават в канавките на къра като поредни жертви на „борбата за социализъм” – за радост на рогати, пернати и местни тарикати.
Социализмът издъхваше със сетното си слово на уста: „няма!”. Всяка сутрин в девет тази безутешна парола разтваряше парадните двери на Халите с призрачните рафтове, от които ни се плезеха в амбалажни одежди гранясали вафлички и детски закуски. Така дойде Виденовата зима, когато скъпотията, студът и гладът ни бяха сгащили като при Сталинград.
Сталинград обаче устоя и победи – и не защото хората бяха от стомана, а защото неприятелят насреща беше пределно ясен. Докато ние през последните години се оставихме чавка да ни изпие акъла и така се превърнахме в най-големия враг на самите себе си.
Посочете ми, моля, поне една разумна причина, поради която табелите в нашата татковина, дори и на гаражните кръчми, да са изписани на латиница? Американци ли живеят по тези грешни земи или неразумни и слабоумни юроде? Да не би българинът от ошашавяне вече да си е глътнал езика? И коя майка ги e раждала тези наши музикални редактори в българското национално радио и телевизия, та ден и нощ ни бият по главите със сингъли, рокове и рапове и ни правят на маймуни? Някой от вас случайно да е чувал по американското радио песента „Хей, Балкан, ти роден наш” или пък по турското „Еничари ходят, мамо?” А трябва!
Опростачването на българина е явление всеобхватно и засега необратимо. А както е знайно, какъвто народът, такава и държавата. Имало ли е някога на света Вавилон, Асирия, Римска, Османска, Съветска и т.н. империя? – Имало е. Има ли ги сега – няма ги. Земите на Антична Елада днес се населяват от индивиди, за които е доста трудно да повярваме, че са потомци на Аристотела, а пък там, където все още се възвисяват чудесата на света – пирамидите – мулета кротко хрупат тръни в ъгъла на историята. Sic transit gloria mundi. Цивилизациите и държавите се раждат, достигат до връхната си точка и се самопогубват, когато залезе разсъдъкът и духът на хората, които ги населяват.
Как се грижат днес младите за престарялата ни татковина? Никак!
Телевизията и останалите медии дават мило и драго, за да произведат своята си България на „пичовете и пичките”, които постоянно да бъдат в стойка „ръцете горе, акъла – долу”. И наистина, има ли невъзнаградена с безумни възторзи някоя дебелашка дума, отправена към малолетната публика?
Урока си по национално освестяване получих преди няколко десетилетия от дон Росендо, предприемач от Барселона, който беше дошъл в Стара Загора, за да провери дали ще може да направи с тази вече освободен от социализма град някакъв алъш-вериш. Разведох го насам-натам, видяхме и чухме това-онова, докато най-сетне се озовахме пред сградата на общинския народен съвет. И разгеле! Точно тук бях ударен с мократа гюдерия по челото: „Че сте бедна държава – бедна сте, рече ми той, но я ми кажи защо прозорците на вашия общински съвет са мръсни?”
Все си мисля, че на този простичък въпрос трябва да отговаря не само кметът. И мисля си още, че България, за да удължи живота си като държава, трябва спешно да се лекува. Най-правилно е да започнем с прилагането на терапията на метлата и парцала.
