ПРИЯТЕЛИ
На Жеко Христов
Нямам нужда от много приятели.
Стигат ми двама, трима.
Ала такива, че във сърцата им
рани от моите болки да има.
Ала такива, че техните радости
в мойте очи да греят.
В мойте редки и трудни празници
техните песни да пея.
Ала такива, че гарван ли грака,
гръм ли удари, свят ли помръкне –
даже и в гроба да знаеш, че някой
рови земята – да те измъкне!
1978 г.
