Ще я наричам Велчева. За да не й причиня неприятности. И ще спестя ненужната конкретика.
И ще я цитирам почти дословно – имам позволението й.
Това е чат-сесия (по-скоро монолог, като изключа някои мои едносричия), започнала с мнение за професионалния ми блог.
Велчева:
“Изключително актуални теми засягаш (освен че пишеш интересно, което е много важно за блог).
Ето ти един актуален пример. Аз нали съм в графата “самоосигуряващи се лица”, т.е. всеки месец трябва да давам ХХХ лв. през моята фирма, за да имам всички права на осигурените здравно и социално. Другият вариант е да нямам фирма, а да си плащам само ХХ лв. за здравни осигуровки.
Ето тук дойде големият въпрос, над който много финансово неграмотни хора си блъскат главите:
Защо аджеба да плащам каквото и да било на държавата, при положение, че не вярвам, че ще ме защити?
Особено след време? Правителства се сменят, нищо не се подобрява. Та защо да има някакъв смисъл да плащам аз тези ХХХ лв.?
Плащам УУУ лв. на година на частен фонд “здравно осигуряване,” че да мога като ида на лекар, да не давам пари.
Т.е. за здраве съм елиминирала държавата, не разчитам на нея!
Социални осигуровки?
Дето на старини да ме издържат?
Смях в залата!
По-добре да тегля заем, да си купя имот и като одъртея* да го давам под наем, или да ползвам друг финансов инструмент, като например застраховка, или да инвестирам в бизнеса на някой (злато, диаманти – лоша ликвидност, ами ако ми трябва нещо, което да ми дава кеш?).
Та за ето тези си разсъждения изпаднах в див конфликт с една приятелка.
Как така няма да се осигуряваш, ме пита. Немислимо било. Ами майчинство, ако ми трябвало някой ден?
Сега, ако ще е за едно майчинство – аз откъде да знам кое правителство какво ще реши за майчинството, когато дойде моят ред?
Обобщено – недоверието в нашата държава създава много потенциални ваши клиенти.
Затова е хубаво, че почваш този блог. Защото хората трябва да се ограмотят финансово. Да се запознаят с различни инструменти. Фалират, банки им взимат имотите, не могат да връщат кредити, масово ги гонят съдия-изпълнители да им вземат москвича от Чичо Гошо… И хората са стресирани, и притеснени. Защото е нямало кой да ги консултира, като теглят кредит да си купят нещо, какво ще стане, ако си загубят работата или се разболеят и не могат да покриват месечните вноски?
И затова, хем на мен ми е интересно, хем с удоволствие бих разказвала на хората за алтернативите, така че имаш доста работа оттук нататък.
А, и може в блога да ме цитираш,
и даже да пускаш такива теми, които биха предизвикали дебат,
както аз влязох в дебат с тази приятелка.
Защото тя недоумява как аз да не искам да плащам никакви осигуровки и кой щял се грижи за мен? А аз и казвам – има и други начини!
Е, вярно, че тези ХХХ лв. не може да не ги плащам… Ако можеше щях си ги влагам в бъдещето.
Интересно ще е в блога тактично да провокираш хората като моята приятелка, хората със стандартно мислене.
Просто ако някой от читателите успее да ми даде един разумен аргумент защо трябва да си плащам осигуровките към държавата, а не на финансова институция, съм готова да го чуя!
Защо да съм сигурна, че държавата е по-професионален финансист от частни институции!?!
Да, плащам си данъците, дотук добре, но не трябва ли аз самата да реша лично за мен кой трябва да се погрижи и къде да си влагам парите?
Според мен ако не в училище, поне в университетите трябва да има уроци по финансова грамотност. Да се знае какви услуги има на пазара, и като станат самостоятелни хората, да решат какво да ползват…
И освен това да те похваля – от блога си личи колко много обичаш работата си, което е най-важното нещо на света!
Ох, много ми е хубаво да си говоря с теб, ама Велчев се провиква вече няколко пъти да хапваме.
И понеже никой не е мислил за вечерята предварително, пак ще ядем пържени яйца.
Ето ти пример за непредвидливост – яйца всеки ден!
Кажи им на хората – да помислиш предварително е като да готвиш. Ако не мислите за вечерята поне един час преди нея,
ще свършите с яйца до края на живота си!
хехе, вече бързам
чаочи засега”
_________________
* “Дърт” е дума, изгубила първоначалния си смисъл на “побелял”, и жаргонно употребявана като синоним на “стар” . (б.м. – С.К.)
_________________
Ха сега де! Заръките на Велчева относно провокирането мога лесно да изпълня. Почти всички. Идва обаче един голям въпрос – как да се намери разумния баланс? Балансът “осигурявам непознати + себе си” <-> “осигурявам себе си + близките си”.
“На този свят неизбежни са само данъците и смъртта”, е казал Бенджамин Франклин.
Оливър Уендъл Холмс Младши е много прецизен по темата.
“Данъците са цената, която плащаме за едно цивилизовано общество.” – от една страна. И от друга –
“Намесата на държавата е зло там, където не може да се докаже, че е за добро.”
От една страна, цивилизационният ни избор едновременно ни позволява и задължава чрез данъците да осигуряваме слабите, болните, неработоспособните, децата, възрастните… От друга страна държавата ни ограничава в свободния ни избор как да осигурим самите нас…
Това, което държавата ми предлага срещу собствените ми данъците е мизерно съществуване в условията на реализирани рискове “старост” и “инвалидност”. И “доброволното” увеличаване на плащаните от мен данъци към държавата не води до пропорционално увеличаване на това, което ще получа аз и близките ми при реализирани рискове “смърт”, “старост”, “инвалидност”. Наистина не виждам особена разлика между пенсии от 120, 220 и 320 лв. – и трите предполагат алтернативата мизерия и/или финансово натоварване на децата ми, т.е. финансово ощетяване на внуците ми.
Финансист, бил той и държава, който ми предлага мизерия, лично мен не ме устройва!
Велчева твърди “има и други начини” за да не “свърша с яйца до края на живота си”.
Тема табу е “заобикаляне на държавата”. Затова предлагам …да я обсъдим!
0882960510
0895669819
0878650919
Светослав Кехайов,
професионален застрахователен консултант
