Опитни автори да представят нови датировки и мнения за българското Средновековие, призова историк от СУ. Учител пък поиска допитване за „кан“ или „хан“.
Това са част от предложенията по време на обществено обсъждане в София на проектите за новите учебните програми по история и литература.
Новите учебни планове получиха остри критики от преподаватели.
„Липсвал ви е специалист по Средновековието“, заяви пред ексертите на МОН преподавателят в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ Георги Николов .
Според него разпределението на обща спрямо българска история за този период – 50:50, ще ореже важна част от българската история. Тогава се създава държавата ни, тогава се покръстваме – това е основополагащ период, убеден е Николов. Той настоя да се намали делът на общата история.
Николов предложи и нови датировки в Средновековието с мотива, че има значителни промени през последните 50 г. у нас в изследванията на средновековната ни история и те влизат много трудно в учебниците.
„Общо взето битуват едни стари тези, които понякога са не само неверни, но са и глупави, изтъкна историкът.
„Кан“ или“ хан“
През последните 20-30 години се откриха много нови факти за тракологията и за Средновековието, но те трудно влизат в учебниците, заяви пък Диана Илиева – учител в 56-то училище.
Тя призова да се съберат водещи хабилитирани преподаватели и да се вземе решение за новия термин „кан“, а не „хан“.
Сега в един учебник по история пише „кан“, а в друг – „хан“, отбеляза Илиева.
„Православие“ и „католицизъм“
Според Георги Николов в проектите по история трябва да го има и терминът „православие“. Сега в новите учебните програми липсва този термин като се въвежда по-общото понятие християнска религия.
По думите на Диана Илиева в учебниците трябва да присъстват и термините „православие“ и „католицизъм“, след като учениците учат за папа и патриарх.
Тя отбеляза, че за 15-17-и век е записано понятието „толерантност“, но добави, че задължително към него трябва да се прибавят и понятията „дискриминация“ и „традиция“.
Според проектите на МОН античната история ще се учи в 5 клас, Средновековието – в 6 клас, историческите събития в периода 16-19 век ще са обект на изучаване в 8 клас, а в 10 клас ще има пълен курс по българска история. „Рая“, „еничар“ и „хайдутин“ ще са основни понятия за този период, гарантираха от МОН.
Срещу Сафо и Бокачо
Не е оптимален вариант в 8 кл. децата да изучават текстове от три различни епохи, коментира преподавател по БЕЛ от столичната френска гимназия.
Друг учител пък обяви, че „Декамерон“ на Джовани Бокачо не е литература за деца, нито пък Сафо е авторка, която ще влияе добре на младежката сексуална култура и ориентация.
Според проекти на новите програми се вижда, че се предлага учениците от 8 кл. да изучават „Любов“ от Сафо, както и новелата „Притчата за трите пръстена“ от „Декамерон“.
Удължиха срока за обсъждането
След приключване на дискусията образователният министър Меглена Кунева обяви, че ще удължи и с най-малко две седмици срока за обсъждане на проектите на учебните програми за 2, 6 и 8 клас, тъй като днес изтича едномесечният срок за обсъждането на проектите за тези класове.
„Всеки „сантиметър“, по който има несъгласие, ще бъде обстойно изследван”, увери Кунева.
По думите й повече от 60% от днешните предложения, направени от учители и преподаватели, могат да бъдат включени.
По въпроса за двата випуска, които ще пропуснат Средновековието при преминаване от старата към новата учебна програма, зам.-министър Диян Стаматов увери, че в министерството се работи върху вариант учебното съдържание да се преструктурира така, че в 36 учебни часа децата да научат всичко за този исторически период.
„Необходими са по половин час или общо 18 часа на срок, или 36 часа за учебна година, като за двете години са 72 часа“, заяви Стаматов.
Това е предложение и ще се вземе решение в кои класове да бъде взет този материал, посочи той.
Източник: dir.bg
