Али Шуган: Ердогановата политика си е за Турция, ние имаме своя!

Али Шуган, вие сте на първо място български мюсюлманин, на второ арабист, писател и публицист, добре сте запознати с процесите в мюсюлманския свят, как гледате на заплахите, които турския президент Таийп Ердоган отправи към Европа?

Ние познавахме Ердоган като един демократично многократно избран политик в съвременната турска политика, той е познат на Запад като умерен мюсюлманин, който не представлява никаква заплаха за интересите на САЩ съответно и за нейните съюзници. През всичките си мандати той не посмя по никакъв начин да промени светския конституционен ред в полза на неоосманитските ислямистки средновековни правила. Ето един пример, като мюсюлманин колкото и да не харесва хомосексуалните връзки, Ердоган заяви, че като държавник на светска Република ще продължи да осигурява демократичното право на всички граждани сами да си определят сексуалната ориентация и свобода. Това не е поведение на религиозен държавник практикуващ шериата. Не знам дали си спомняте за кончината на бившия турски президент Тургут Йозал и връзката й с големите му амбиции относно Балканите. През 1991 г. той направи скандално изявление относно България на митинг с думите: „Един ден България ще бъде наша, само че този път ще я купим”. За разлика от Неджметин Ербакан, който беше ислямист, Тургут Йозал нямаше нищо общо с религиозните ислямистки настроения. След като Ербакан сериозно предприе стъпки за приобщаване на Турция към мюсюлманския свят с икономическите и политическите си планове на 30 юни 1997 г. той е принуден под силния натиск на турските военни да напусне премиерското място, партията му е забранена, а самият той получава забрана за политическа дейност. Преди смъртта си той направи изявление, което може да се види от всеки в ютюб като обвини Таийп Ердоган, че се е отклонил от изначалния поет път и използва религията като маска, за да заблуди преобладаващата мюсюлманска общност в страната и да ги подведе в полза на своите господари от САЩ. Виждаме, че всеки, който реално се отклони от принципите на светския характер на държавата и направи несъобразено със светските спецслужби изявление или деяние се отстранява от наследниците на младотурската революция. Шефа на спецслужбите Хакан Фидан, който е водещата сила на Ердоган, е потомък на младотурците създатели на Турската Република. Колкото и да е независима държавата, под ръководството на Ердоган, тя продължава да е сериозна членка на НАТО и продължава да бъде верен съюзник на Щатите и това се потвърди от Американския държавен департамен, който подкрепи Ердоган по време на опита за преврат и във всичките му действия след това. Всичко това доказва, че докато съществува САЩ и НАТО, което и да било турско правителство не може по никакъв начин да загърби политиката на младотурците и да застраши Балканите, а още повече Европа. На практика Ердоган е толкова ислямист, колкото е русофил и нашия президент Румен Радев. Отправените от Ердоган заплахи може да са по-скоро загрижени предупреждения, които изискват превантивни мерки. Без практическото участие на Ердоган тези мерки са немислими. Той може да сътрудничи на Запада като участва активно в подгряване на обстановката и приемане на голяма част от европейските турци, които нямат воля да се интегрират в европейската ценностна система.
Какво толкова промени Таийп Ердоган след опита за преврат? Всички виждаме, че Турция се променя.
След опита за преврат Ердоган умело ползва наръчника за налагане на диктатура и прилага същите стъпки, по които е вървял Сталин, Мусолини и Хитлер. Цял свят видя, че опита за преврат не се ръководеше по военния наръчник за преврат и изпълнителите му бяха истински аматьори. Нещо повече всичките му стотици хиляди жертви бяха предварително набрани в черни списъци още преди опита за преврат. Имаше предварителни предупреждения, а турските спецслужби не предприемаха нищо. Това събитие беше нужно на Ердоган, за да го направи султан на всички турци и мюсюлмани в страната и извън нея, както и палач на неговите конкуренти. Практически в името на демокрацията беше прекъснат един дългогодишен процес по пътя към демокрацията, започнат много преди появата на Ердоган в турската политика. Ердоган бидейки убиец на демокрацията даде повод на европейските лидери да се загрижат за националните си интереси, да загърбят общо приети демократични практики в името на държавното самосъхранение. На практика под зоркото наблюдение на западните демократични лидери Ердоган не само смаза своя народ, но с поведението си предаде и турските малцинства в Европа, буквално ги обрича на заклятие и с всеки изминат ден това ще става все по ясно. Ако международната общност водена от САЩ имаше за цел да се намеси, за да демократизира Афганистан и Ирак, то след опита за преврат в Турция те трябваше да се намесят, но реална заплаха според тях няма.
Ердоган стигна много далеч в подкрепата си за ДОСТ, не е ли това сериозно вмешателство застрашаващо националната ни сигурност?
Факт е, че ДОСТ бе регистрирана като българска партия отговаряща на националните интереси на държавата ни, иначе щеше да има пълен отказ на регистрацията й. Нека не забравяме, че по време на целия демократичен преход беше отказвана регистрацията на няколко етнически движения, както протурски, така и промакедонски. Престояха избори и ДОСТ можеше както да разклати ДПС и да внесе разкол сред електората му, така и активира българските избиратели да гласуват не по икономически , а по етнически причини.
През целия преход най-критикуваната в медиите партия беше ДПС и най-критикувания партиен лидер беше Ахмед Доган, беше обвиняван, че е заплаха за националната сигурност и че е турски шпионин и какво ли още не. Въпреки всичко държавата ни продължаваше да го подкрепя, докато дойде време и стана ясно, че той през цялото това време се е доказал като български патриот и истински български националист в благородния смисъл на думата. Раздялата между Ахмед Доган и Лютфи Местан ни даде урок по национална сигурност. Българския политик не трябва да си позволява емоциите да взимат връх особено по чувствителни теми, а също да не си позволява самоволие, особено при свръх деликатни ситуации.
За първи път Ердоган официално призовава по време на избори да се гласува за етническа партия, с което злепостави ДОСТ, която постоянно напомняше, че е българска партия отговаряща на българските държавни интереси. Знаейки много добре, че нарушава международните закони за ненамеса във вътрешните работи на чужда страна, той обрича самите турските малцинства на заклятие, които имат нужда от демокрация, която самия Ердоган смазва на собствена територия. Ердоган тихомълком им напомня, че те имат само една родина, към която те да са съпричастни и тя е там където той е лидер. Така постъпи с Холандия и Германия. С двойствените си стандарти той сам поставя етническите турски малцинства пред дилемата да изберат едно от двете: да поставят местните закони и държавни интереси над Ердоган или Ердоган на драго сърце ще ги приеме. Мащабната агитация за избори на една държава на територията на друга държава говори много ясно, че демократичните промени развиват размери засягащи националната сигурност, защото тези граждани са съпричастни и определят съдбата на постоянно живеещи граждани на друга страна. Освен общата глобална политика, всяка страна си има и своя. Ердогановата политика си е за Турция, ние имаме своя! Ние като изконни граждани на тази страна имаме само една родина, която трябва да браним. Така постъпват и етническите малцинства на турска територия спрямо тяхната държава. Ето защо колкото и да ненавиждам съучастието на ДПС в държавната корупция, последното и послание за национално самооъзнание и гражданска отговорност, която обезврежда политическите, етническите и религиозни радикални настроения предизвика моите симпатии.
Какви са прогнозите според вас?
Наддава се буря, която ще пресее народа и ще оформи надявам се един народ с национално гражданско самосъзнание. За съжаление народа ще си остане дълбоко разединен и окаян, и тези язви лесно няма да отшумят въпреки общите заплахи, които до някъде ще го обединят. Българското население ще продължи да се топи. За дълбоко съжаление ще имаме държава, но не и народ. Това ще ни напомня за края на Второ Българско царство. През времето на Цар Иван Александър, поради вътрешни междуособици, върлуваща тогава чума и суша българския народ е разединен, окаян, изтощен и малоброен, а българската армия е не повече от 5 000 души, докато съседната османска армия е около 30 000 души. За да запази остатъка от народа си неговия син цар Иван Шишман се принуждава без противопоставяне да стане султански васал. Днес под патронажа на НАТО българския черноморски флот е изцяло преминал под турското командване, както съобщават Румен Петков и Татяна Дончева. Аз предполагам, че основния натовски мотив за това решение е политическото и икономическото ни състояние, българския демографски срив и не на последно място малобройната българска армия, напомняща за личната гвардия на цар Иван Шишман. Ето защо смятам, че националната ни сигурност на първо място минава през вратите на икономическото ни състояние, нещо, което силно се пренебрегва. Ние винаги разчитаме на по-силните, в което няма лошо, стига и ние да се стремим да бъдем силни. Ако някой ден НАТО влезе в практическа схватка с Русия не може да сме 100% сигурни, че Турция ще изпълни членския си ангажимент към НАТО. Защото според моето предположение, вместо да се опълчи тогава на силна Русия, тя би предпочела да се възползва от международната обстановка и да си върне контрола над Балканите. Нека да припомним, че благодарение на студената война между супер силите Запад – СССР се зароди ислямското възраждане. С една дума на Ердоган не може да се има каквото и да било доверие и колкото е безопасен, толкова е и опасен. Той е тръгнал в политиката от средите на ислямиста Ербакан и това може пак да го върне там!

Моя призив към политиците е да не повтарят грешките на цар Иван Александър, който не само ни остави разединена, но и крайно бедна България. Нека не забравяме,че освен общата глобална политика ние трябва да имаме и своя!

dav

Али Шуган е роден през 1977 г. в град Якоруда. Понастоящем Шуган живее в с. Копринка, община Казанлък. Неженен. Завършил е арабистика в Близкия Изток, специализирал е в  Медина, Кайро, Дубай. Автор е на множество публикации и книги. Най-обемистата му творба  е “Актуалността на вярата през 21-век” издадена през 2001 г.   “Чумата на 21 век” (Как да се преборим със стреса, депресията, рака, инсулта, диабета и др.), издадена през ноември 2010 г

,.


image0 (9K)