Как се обяснява, че болестите се дължат на духовни причини? Отрицателната или разрушителната мисъл или чувства са отначало в невидимите тела на човека: астрално, умствено и пр. После те със своите трептения слизат в етерното тяло, а от етерното във физическото. Като слязат във физическото тяло, нападат онези органи със своите трептения, с които са сродни по характера на трептенията си. Могат да нападнат бъбреците, черния дроб, сърцето, белия дроб и да ги разрушат или да ги предразположат към болест. И тогава поради най-малката външна причина, органът заболява.
[ad id=“225664″]
Някои болести пък се дължат на това, че човек е влязъл в стълкновение с хората или в стълкновение със себе си.
Мислите на човека проникват в междумолекулното пространство на мозъчната нервна система, а чувствата – в междуатомното пространство на нервната система. В това именно се заключава разликата между мислите и чувствата на човека. Ако човек си втълпи някоя своя мисъл, т.е. не й даде възможност да се реализира, тя ще предизвика взрив в мозъчната нервна система. Ако пък си втълпи някое свое чувство, то ще предизвика взрив в нервната система.
[ad id=“263680″]
Човек не може да държи известна идея в ума си, без тя да произвежда известен физиологически ефект върху мозъка и нервната му система. Като знаете силата на мислите, на чувствата и на постъпките си, трябва да бъдете внимателни към тях. Една мисъл, едно чувство, една дума може да произведе върху мозъка и сърцето на човека такова напрежение, че да го осакати.
Няма по-силна отрова от отрицателните мисли, чувства и състояния на човека. Страхът, омразата, съмнението, подозрението са такива отрови. Те са утайки, които се наслояват в кръвта и я тровят.
Споделено
