През погледа на главния редактор: За границите и преминаването им, което обезчовечава

Живка Кехайова

От дни едни хора обвиняват други хора, че при все интелигентността им, при все желанието им за промяна, не щат и не щат да се наредят до част от протестиращите – всъщност до доста голяма част от тях. Интелигентщина била тази погнуса…

Какво толкова – разигравани погребения и помени – ами артистични били някои…

Тази снимка обаче казва всичко. Явно наистина интелигентните и социално грамотните са имали право да поддържат дистанцията. Рядко употребявам крайни изрази.

Този път ще си го позволя – всеки, който се нареди до авторите на това творение, възкръснали от турско, или от 1944 година, е предател към самата човечност.

Такива нямат място в никое общество, не само в българското.

Време е за равносметка кой кой е и кой до кого е.

Жалко за изхарчената добра енергия, ако това е резултатът й! От този резултат се страхувах през цялото време и за това предупреждавах.

Това е един от случаите, в които е гадно да разбереш, че си бил прав.