Живка Кехайова
По-важно е какво ще се случи в понеделник и след това…, но като гледам, в момента всеки се вълнува какво щяло да стане в неделя.
Ами в неделя едни ще отидат да гласуват, други не. Някои, обикновено всички, влезли в парламента, ще се обявят за победители. Ще стане това.
Добре е повече да отидат до урните, макар, че аз си мечтая някой ден у нас да стане както е в най-развитите и проспериращи държави – 30% по избори да се счита за рекорд, просто, защото на никой не му пука особено кой точно ще управлява. А не му пука, защото системата така е изградена, че основните права и приоритети са закон за всички, а „цветните“ нюанси на едни, или други, са пренебрежима екзотика – законите определят и икономиката, и обществените норми, и основните сфери за реформи, и инвестициите в следващите поне 30 години като предварително е постигнат консенсус за всичко това.
У нас онези, на онези, които не гласуват – също не им пука. Също считат, че няма абсолютно никакво значение кой управлява, но причината е точно обратната – просто им е все тая към кое лоби ще кривне паричният поток повечко този път:), защото са сигурни, че те никога няма да се окажат на пътя му.
Точно затова е важно какво ще стане в понеделник. Може ли нещо да застави избраниците, освен да ни доставят много зрелища, както в момента и все по-малко хляб, да се обвържат до един с една обща, на всички им национална стратегия. Нека си се ядат еди друг, щом ги кефи и най-вече щом кефи толкова широка публика, но трябва да бъдет заставени да следват дългосрочно избран път, защото набързо в политиката можеш да направиш само простотия, не и нещо смислено.
Кой ще ги застави? Възможно ли е ние – избирателите им, да спрем да се препираме кои са добрите и кои лошите – защото това е идиотско, най-малкото поради факта, че в политиката няма добри и лоши, има интереси. Да намерим читави млади хора, които вместо да се търкалят по улиците, да поискат чрез всички нас референдум, заставящ всички до един сериозни политически субекти или да поемат общ ангажимент за…, или да изчезнат от политическата сцена.
Ако питате ангажимент за какво, за какъв път и какви приоритети, не бих ги определяла аз, нито искам да видя да ги определят познатите мутри, влючително играещите в момента ролята на чисто нови – ще трябва да го направят онези читави млади, способни не само да крещят очевидното, че е зле, а да посочат и как би било по-добре. Светът, който идва ще е техния. Те да решават!
В понеделник, се надявам, едни преходни политици – които и да са, да движат за малко с някакво правителство – дано не е прекалено вредно – държавата, докато се намерят млади и читави да поискат да създадат света си. Не се ли намерят бързо, вероятно няма да намерят нищо здраво, с което да си строят света. Не и на тази територия.
