В-к „Септември” брой 93, 1980 година
От 1973 г., когато капиталистическият свят беше разтърсен от енергийната криза, започнаха първоначално подмолно, а след това вече открито приказките за бъдещето на енергийните източници. Този въпрос разтревожи най-вече развитите капиталистически държави, тъй като силно развитата им индустрия гълта постоянно огромни количества енергия. Тяхната тревога е още по-голяма и заради това, че главните енергийни източници, от които получават енергийни ресурси, се намират в райони, които „не са твърде стабилни” от тяхна гледна точка.
И започнаха пропагандните трикове на западната идеологическа машина. Свързването им с положението в Иран и изобщо в Близкия изток бе само претекст да се засили натискът върху правителствата в този район за гарантиране на петролните доставки. Цялата пропагандна машина на Запада и особено на Съединените щати заработи с пълна пара, за да докаже, че са накърнени жизнените интереси на империализма и че не кой да е, а точно страните–производителки на петрол, са виновни за енергийния недостиг. Разбира се, има и мнения обратни на официалните версии, но те остават на заден план и не им се обръща внимание.
С времето първоначалният натиск на западната пропаганда отстъпи място и на по-реални проучвания, които недвусмислено показват, че има начини за излизане от положението и то в близките две десетилетия. Те са свързани преди всичко с разработването на алтернативни източници на енергия – създаване на изкуствено гориво, използване на атомната, на слънчевата и на геотермалната енергия, както и на биомасата. Това не означава, че традиционните източници на енергия ще бъдат пренебрегнати. Става дума просто за изменение на съотношението им в енергобаланса на капиталистическите държави в близките 20 години.
Многобройните изследвания, които се правят в промишленото развитите страни, дават различен отговор на въпроса за структурата на енергийните източници. В най-голямата си част обаче те доказват, че въглищата отново се завръщат на сцената, и правят прогнозите си в тяхна полза. Ограничените петролни доставки, противоречията във връзка с атомната енергия и производството на сравнително малки количества енергия от алтернативни източници са в полза на неколкократното увеличение на използването на въглищата като източник на енергия. От своя страна това предполага нарастване на търговията с въглища, която според прогнозите също ще се увеличи няколко пъти.
Челното място, което западните специалисти отреждат на въглищата, се обуславя от три момента, тясно свързани помежду си. От една страна, находищата на каменни въглища в преобладаващата си част се намират в развитите капиталистически държави. От друга – съвременната технология познава начини за добиване на нефт чрез газифициране на въглищата. И трето, все още съоръженията за създаване на изкуствени енергийна източници са доста скъпи и неефективни, за да се инвестират допълнителни капиталовложения за разработването им.
Разбира се, увеличаването на производството и потреблението на въглищата не означава, че получаването на енергия от традиционните източници ще бъде ограничено напълно. Въпреки някои песимистични прогнози, основани главно на политически тежнения, петролът и природният газ ще продължат да се считат за главни енергоносители. Доказаните резерви на петрол могат да стигнат за най-малко 100 години при сегашните темпове на потребление. Но това се отнася до класическия петрол, без да се споменават природният газ и „новият петрол”.
Без съмнение в близкото бъдеще голямата роля, която се определя на „новия петрол” – тежко масло, което досега бе пренебрегвано от петролните компании, тъй като изисква повече обработка – дава надежди за рязко просветляване на хоризонта на енергийното бъдеще. При сегашния темп на цените на петрола е доказано, че всички форми на тежко масло могат да бъдат използвани с печалба. А това е главният двигател в капиталистическото общество, който може да наклони везните към тях, още повече, че сега 10 на сто от производството на петрол се пада на тежките масла.
С други думи, нададеният от капиталистическите страни вой срещу страните-производителки на петрол, се оказва абсолютно неоснователен и плод на политически и пропагандни трикове, които са насочени предимно към засилване на господството на империалистическите държави. Приведените примери ясно доказват, че възможности за избягване на енергиен глад в бъдеще има и те се намират дори във все още познатите на човечеството енергийни ресурси.
Христо ИГНАТИЕВСКИ
