Исландският президент Оулафюр Рагнар Кримсон отговаря на въпроса: Как успяхте да спасите икономиката на Исландия с мерки, напълно различни и противоположни на тези, които държавите в ЕС приеха?
Исландия остави банките си да се провалят с гръм през 2008 г., тъй като финансовият сектор на страната се оказа твърде голяма, за да бъде спасен.
Сега решението на исландците да постъпят с банките си както биха постъпили с всяка друга неплатежоспособна компания започва да им се отплаща и икономиката на малката островна страна се намира в траектория, при която цел от 2% безработица изглежда съвсем реална, пише Bloomberg Business.
– Защо Исландия оцеля, а Европа се срива икономически и политически? Какво направихте различно от другите европейски страни?
– Преди 4 години бяхме пример за провал – с неработеща финансова система, а сега се възстановяваме, икономиката расте, безработицата ни е много малка. Основната причина е, че бяхме достатъчно мъдри да разберем, че това е също и фундаментална социална и политическа криза. Главното ни преимущество е, че ние не последвахме традиционните преобладаващи схващания на западния свят от последните 30 години. Въведохме контрол над валутата, оставихме банките да фалират, осигурихме подкрепа на бедните, не приложихме такива бюджетни ограничения като в Европа. И крайният резултат четири години по-късно е, че Исландия се радва на прогрес и възстановяване – много различни от другите европейски страни, които кризата засегна..
– Вашата политика – да се оставят банките да фалират, би ли работила в Европа?
– Мисля, че – да. Често питам хората – защо смятат банките за свещените крави на съвременната икономика. Какво отличава частните банки от авиолиниите и телекомите, на които е позволено да фалират, ако са били управлявани безотговорно. Теорията, че трябва да спасяваме банките, е теория на банкерите, които се наслаждават на собствената си печалба и успех, но оставят обикновените граждани да плащат провала им с данъци и строги икономии. Хората в просветените демокрации не приемат това в дългосрочен план.
– Приложимо ли е това в държави като Великобритания, които са силно зависими от финансовия сектор?
– Това, което научихме от банковия крах в Исландия е, че банките са се превърнали във високотехнологични компании, които изсмукват таланта от другите сектори и наемат и инженери, компютърни специалисти, математици и т.н. Когато банките се сринаха, тогава иновационните сектори в икономиката (като IT и високи технологии), всъщност, процъфтяха и за последните 3 години бележат невиждано преди това развитие. Урокът е, че ако искате икономиката ви да е конкурентоспособна в областта на иновациите в 21 век, не е добре да имате силен финансов сектор, който да ограбва таланта на другите икономически субекти.
