Животът се появява и усъвършенства като резултат от „опита и грешките му”. Това се отнася в пълна мяра и до човешката раса.
Хората в течение на годините на своето съществуване са придобили способността да мислят и общуват помежду си. Това им е дало възможност да разширяват познанията си и обогатяват опита си. Така, натрупаната от практиката и споделения опит вещина, става достояние на все по-широк кръг от човеците. Естествено, началото е поставено от семейното общуване. То се е основавало на майчиното доминиране, наречено матриархат. По-късно според заслугите за изхранването и защитата на рода, ръководството се поема от бащата. Така майката и бащата стават приносители на опита, който се трупа в семейството. От индийските филми, които се прожектират по телевизионните канали, се разбира, че въпреки почитта към бащата, всъщност семейството се ръководи от майката. Това ръководство се изразява в преноса на житейските практики от майчиното семейство и тези на мъжовата майка. Така се формират семейните двойки на децата и внуците. Последните се превръщат в мълчаливи изпълнители на волята и познанието на майките и в по-малка степен на бащите. Това се дължи на естеството на секторите от семейните дела, оглавявани от тях.
Тема на настоящата бележка е начина, по който младите изграждат свои брачни двойки. Несъмнено семейното строителство се зачева още във фазата на любовните отношения, в които всеки един от двамата участва освен със своите природни дадености, още и с опита, придобит от наблюденията му в собственото семейство. Младите семейства се утвърждават и под влиянията на родителите при съжителството на различните поколения.
Искам да вярвам, че до тук обосновах традицията, според която младите семейни двойки продължават семейния живот по подобие на родителите си. Една практика, която има оправданието си в ниската самостоятелност на младите, дължаща се на материалната зависимост от родителите при ранното задомяване на децата.
Ако до тук разкрих семейните отношения на народите с ярко изразен родителски диктат, трябва да се признае, че в съвременното общество нещата не стоят много различно. Ако младите останат да живеят при родителите на единия от тях, в много редки случаи се избягват междусемейни конфликти по подобие на вече разглежданите семейства. Мъдрите са намерили решението в свиването на новото семейно гнездо далеч от това на родителите. Като изключа голямата вероятност от намесата в живота на младите от нетърпими родители, стигам до същността на моята идея. Става дума за това, че младите хора са абсолютно неподготвени за самостоятелно и независимо строителство на семейните си отношения. Те правят опит да пренесат впечатленията си от наблюденията, които имат от живота на близки семейства. И всичко това, пречупено през личните качества на партньорите. Няма съмнение, че в тяхното поведение липсва обществен опит и практика, защото не съществува организационна форма за придобиването им.
В заключение: съвременните общества са длъжни да обучават своите младежи как да организират отношенията си в любовната фаза, във фазата на новото семейство и когато се появят децата. Един нов проблем за съвременните училища.
